Читать «Авантюристката» онлайн - страница 101

— Сър?

— Пуснете я веднага, лейтенант.

Сирен беше разтърсена от шок при този толкова познат глас. Тя усети отчаяната неизбежност да го чуе тук в този момент. Хватката на офицера се разхлаби. Тя можеше да се обърне бавно и да види Рене Льомоние, който идваше към тях.

Лейтенанта се впусна в реч.

— Хванах тази жена да бяга, мосю. Тя е с другите.

— Може да е, а може и да не е. Свободен сте да се върнете към задълженията си. Аз ще имам грижа за арестуваната.

— Но сър…

Гласът на Рене прозвуча с тиха заплаха.

— Позволили сте на престъпниците да избягат, докато се занимавате с една жена. Това няма да направи добро впечатление на губернатора.

— Да, сър. Не, сър.

В тона на мъжа се долавяше ирония, но това беше само поза, прикритие на неволния страх, който проблясваше в очите му. Той отстъпи от Сирен и направи бърз поклон, после се отдалечи с такава скорост, каквато му позволяваше схванатия гръб.

Рене се обърна към Сирен. Той я хвана за лакътя, пръстите му се стегнаха в топла подкрепа.

— Ранена ли си?

Тя поклати глава.

— Да се махаме тогава оттук.

Какво беше очаквала — тя не беше сигурна. Изненадата й отне възможността да се движи. Един дълъг момент тя гледа, поразена от загрижеността и гневната решителност в лицето на мъжа, за когото бе започнала да мисли като за враг. Зад нея се чуваха виковете и пращенето на огъня. Някъде звънец звънеше тревога и недалеч се чуваше дрънченето на метални кофи, а мъжете бързаха да направят редица, за да пренасят вода от реката.

Преди да намери думи за въпросите, които се тълпяха в съзнанието й, Рене я прегърна с твърда ръка зад гърба и я завъртя към задната част на склада, като почти я влачеше в тъмнината далеч от шума и събиращата се тълпа.

Зад капаците на прозорците започнаха да разцъфват светлини. Мъже надничаха от вратите или се осмеляваха да излязат на улицата по нощници и нощни шапчици, за да гледат пушека и блясъка на огъня. Хората възбудено задаваха на Рене въпроси, но той даваше мъгляви отговори, прикривайки с тялото си раздърпаната Сирен от погледите им. В карикатурна поза на влюбени те си проправяха път по улиците. Преминаването им беше бързо, но не така стремително, че да бъде запомнено, предпазливо, но без паника. Не спряха, докато не стигнаха до квартирата на Рене.

Тя представляваше жилище като хилядите други в стотици малки градчета във Франция — нито барака, нито палат. Съществуваха обаче някои разлики. Заради наводненията долният етаж се използваше за склад, отпред и отзад на горния имаше веранда и галерия, които предпазваха вътрешните стаи от горещото лятно слънце. Покривът беше от преплетени кипарисови пръчки вместо от дъски, а стените между напречните дъски бяха от тухли, слепени с мазилка, направена от кал, вар и еленови косми, вместо от камъка на старата страна. Влизаше се през врата на долния етаж, вътрешна стълба водеше към горната галерия.

Сирен се движеше пред Рене по тясната пътека, интуитивно налучквайки пътя в тъмнината. В галерията тя застана настрана, когато той отвори вратата. При жеста му, показваш, че тя трябва да влезе преди него в къщата, тя се отдръпна, обладана от недоверие.