Читать «Авантюристката» онлайн - страница 98

От нея тръгна всичко. Логично беше тя да е тази, която може да го спре. Отвори уста, но преди да е изрекла дума, чу Пиер да казва:

— Готови ли сте?

— Готови — отвърнаха Жан и Гастон.

— Добре, добре. Помнете — ако има затруднения — разделяме се и изчезваме. Напред деца мои. Тръгваме.

Пиер и Жан се отдалечиха, изчезвайки в тъмнината. Гастон хвана Сирен за ръка, като й се усмихваше. Краката й бяха натежали, когато тръгна. После двамата стъпиха върху калната пътека между пристанището и складовете, придвижиха се под слабата светлина на фенера, препъвайки се и подкрепяйки се, като пияни. Запътиха се към дежурните войници.

Сирен беше напъхала косата си под шапката, която напълно я скриваше. Беше използвала брашно, за да направи кожата си мъртвешки бяла и беше намазала устните и бузите си с ягодов сок. Безразборно пръснатите бенки, взети от кутия, принадлежаща на майка й й помогнаха да си придаде отчаян вид, като че ли прикриваше петна или следи от сифилис.

Това беше най-доброто, което можа да направи — да се маскира, без да изглежда подозрително. Надяваше се това да й даде анонимност, необходима за успеха.

Гастон също беше направил опит да прикрие самоличността си. Шапката му беше нахлупена до веждите, две извити парчета от мека кожа бяха послужили за мустаци. Ходеше с олюляваща се походка с подгънати колене, облечен в палтото на Пиер, което му беше голямо, за да изглежда по-възрастен и по-нисък. Но сякаш никой от тях не изглеждаше така гротескно, както се чувстваше — стражите им хвърлиха само бегъл поглед.

Сирен поклащаше бедра и се притискаше до Гастон. Когато наближиха съвсем, Сирен пронизително изпищя и блъсна Гастон така, че той се олюля назад. Той шумно и неразбрано изруга, обърна се към нея да я сграбчи. Шалът на Сирен се смъкна, откривайки голото й рамо, където връзката на блузата беше отпусната. Тя удари Гастон, а той я хвана за елечето, късайки копчетата. Светлината на фенера пред склада улови блясъка на стегната бяла плът. Пазачите спряха, загледани похотливо.

Сирен се издърпа от прегръдката на Гастон, плачейки и молейки. Като хвана с една ръка краищата на раздраната си дреха, с не особена полза за скромността й, тя изтича към пазачите. Те открито гледаха, може би от загриженост, а може би се наслаждаваха на представлението. Тя широко разпери ръце към тях в жест на молба, което позволи на блузата й да се разтвори до кръста. Кожата й усети нахлуването на студения нощен въздух. Очите на пазачите се разшириха.

Двойка сенки се придвижи бързо и безшумно се промъкна от тъмнината до стените на склада. Двамата мъже приближиха пазачите в гръб. Чуха се тихи стонове, тъпия звук от удари и двамата войници паднаха на колене. Те бързо бяха извлечени отстрани на сградата вързани със запушени усти. Сирен, свила устни от погнуса, загърна елечето си.

Бретонови не си направиха труд да разбиват ключалката на двойната предна врата на сградата. Както повечето дървени постройки във влажен климат, основите и на тази бяха полуизядени от плъхове и термити. Беше въпрос само на няколко минути да се повдигне с помощта на кол една секция от дъските откъм по-тъмната част на склада, там, където лежаха вързаните войници. Когато отворът стана достатъчно голям Сирен взе фенера, който бяха свалили и се плъзна вътре, докато Пиер и Гастон се подготвяха за изнасянето на стоките. Жан вече беше изтичал да прекара пирогите по-близо.