Читать «Авантюристката» онлайн - страница 100

Беше много късно. Чу се стържеш звук и голямата врата зейна пред Гастон. Четирима войника с готови за стрелба мускети нахлуха вътре. Те спряха. Чу се заповед и мъжете коленичиха с вдигнати мускети.

Сирен използва единственото оръжие, което имаше — фенера. Тя го хвърли с всичката сила на ужаса си и напрегнатите си мускули към първия войник. Той вдигна приклада на мускета, за да го отбие. Горещото масло в тънко шише се разля от удара с бала с одеяла. Огънят избухна в жълта гореща стихия. Одеялата бяха погълнати. Въздухът се изпълни с миризма на горещо масло и остър дъх на горяща вълна. Настъпи паника и складът заехтя от крясъци. Войниците отпуснаха мускетите и започнаха да свалят саката си и да гасят с тях пламъците.

Пожарът беше най-ужасният враг на този изолиран град. Той беше по-разрушителен и от бурите, напиращи от залива, които събаряха домове и магазини. Заплахата щеше да задържи войниците няколко ценни секунди.

Гастон вече беше хвърлил ножовете и беше изчезнал. Сирен не можа да го последва заради горещината от пламъците. Тя се обърна по пътеката да заобиколи от далечния край, проправяйки си път към дупката в стената по втората пътека. Като една от трептящите сенки, предизвикани от подскачащите пламъци, тя се мяркаше между балите и варелите, като се държеше близо до стената, както правеха повечето мъже — войници и цивилни, които се изсипаха през главния вход.

За момент никой не й обърна внимание или я забравиха пред по-голямата опасност. Тя почувства прилив на свеж въздух от отвора. Той беше зейнал пред нея — тъмен квадрат в стената на склада. Миг по-късно тя се плъзна през него.

— Почакай тук, хубавице!

Офицерът изникна пред Сирен с разперени ръце, сякаш притискаше в ъгъла неспокойна кокошка. Той беше ветеран, тъй като очите му бяха вдлъбнати в лице, белязано от битки в безброй казармени сбивания. Отпуснатата му уста се хилеше в очакване и наперена самоувереност, а от нея се показваха почернели зъби.

Сирен отстъпи, опитвайки се да избяга от него. Той протегна дългата си ръка и я хвана за полата. Тя залитна напред, загубила равновесие. Мъжът веднага се нахвърли върху нея, блъскайки я на земята. Дръжката на шпагата му се заби в хълбока й, когато той падна върху нея. Впи пръсти в ръката й над лакътя, притискайки я по гръб, изви ръцете й, които се опитваха да го ударят. Шапката й се разхлаби от дивите движения и косата й се изплъзна от нея, развявайки се като копринено знаме на вятър. Ветеранът пъхна една ръка в красивите топли коси, уви ги около китката си и я задърпа, подпрян на едно коляно, докато тя се опитваше да се хване за ръката му и да намали разкъсващата болка.

— Сега — каза той като силно я разтърси и изпрати болката на червени и черни приливи в главата й, заплашваш да й счупи врата. — Да видим какво имаме тук.

— Мирно!

Командата прозвъня студено и чисто, твърда и повелителна с властността си.

Офицерът се вцепени, обръщайки се в нещо като отдаване на чест, въпреки че продължаваше да държи с едната си ръка Сирен.