Читать «Авантюристката» онлайн - страница 97

— Ново чудо.

Сирен, извила устни в усмивка, ги прекъсна:

— Не бихте искали твърде много да зависите от чудеса.

— Защо не — възрази Пиер — когато имаме дамата — талисман още при нас? Нашата Сирен!

11

Нощта беше безлунна и мрачна от надвисналите облаци. Вятърът, който цял ден духаше от юг, замря, оставяйки въздуха напоен с влага и лепкаво студен. Сивата мъгла, която се беше издигнала от реката, пълзеше по улиците на Ню Орлиънс, прилепваше към покривите и се кълбеше около стълба и бесилките на Плейс Роял; заглушаваше всеки звук, така че лаят на кучетата през две улици се чуваше глух и отдалечен. В гъстотата й се носеше миризма на кал и пушек от тлеещи въглени на загасващи огньове.

Беше късно. По-голямата част от града тънеше в сън, макар че една-две гостилници все още светеха. Единствено криволичещата сянка на някой пияница, поел към къщи и ленивата грация на котка с влажна козина и висящ от устата плъх, нарушаваха призрачния покой.

Край кея, точно зад площада, където спираха корабите да разтоварят трюмовете си беше още по-тъмно и тихо. Кралските складове, съхраняващи всичко, което корабите изсипваха, представляваха дълги постройки, грубо направени от дървета и дъски и бяха разположени под прав ъгъл спрямо реката. Пред главния склад над вратата висеше фенер, който изпращаше накъсана, слаба светлина. В тази светлина се движеха бавно напред-назад двама войници с мускети.

Сирен, заедно с Пиер и Жан стояха в сянката на другия склад, който принадлежеше на група търговци и наблюдаваха пазачите. Двамата мъже не бяха нито най-добрите, нито най-лошите от кралските войници — бяха просто мъже на дежурство. Те се движеха, защото така им беше заповядано и защото това беше най-добрият начин да не заспят. Мислите им не бяха много далеч от това, което правеха. Понякога си разменяха по някоя шега, но през повечето време очите им гледаха с досада, опитвайки се да прогонят съня и замислени за собствените си грижи.

Сирен се запита какво би станало с тези хора, ако стоките бъдат откраднати по време на тяхното дежурство. Почти сигурно беше, че ще бъдат наказани, че са позволили кражбата. Колкото и жалко да беше, това не трябваше да повлияе на замисъла им.

Планът беше на Пиер. Той беше грижливо разработен до последната подробност, но както им беше казал, винаги съществуваха грешки в преценката или обстоятелства, които не можеха да бъдат контролирани. Трябваше да бъдат готови да импровизират. Мислейки за това, което трябва да направи, Сирен почувства, че й става зле на стомаха. Изглеждаше толкова лесно да си вземат нещата от складовете и да ги скрият. Когато за пръв път говориха за това на корабчето. Правото беше на тяхна страна — защо то да не надделее? Но сега, гледайки солидната постройка на складовете, военното присъствие и смъртоносните оръжия на пазачите, цялата идея й се видя извънредно лекомислена. Тя беше тази, която настоя за това от гняв и разочарование. Ако нещо станеше не както трябва, ако нещо се случеше на тези хора, които се бяха превърнали в нейно семейство, тя нямаше да си прости.