Читать «Авантюристката» онлайн - страница 87

Рене не мръдна — не повече от потрепване на мускул. Нито отмести очи от провокиращия й поглед.

— Това, разбира се, ще ми достави удоволствие.

— Мисля, че да.

Клепачите й бяха натежали от копнеж, който не беше напълно престорен, докато го гледаше през мигли. Не беше сигурна какво беше очаквала, но не беше тази липса на отговор. Обхвана я нетърпение. Когато той не отвърна, тя подзе:

— Но може би искаш само това, което не можеш да имаш? Има такива мъже. Чувала съм да казват, че не ценят това, което се дава доброволно.

От гърдите му излезе смях, напълно лишен от веселие и той вдигна ръце да хване китките й и ги свали от врата си.

— Ако не мислех, че си се свила като котка, видяла змия, бих те взел вътре и бих свалил и последното нещо, с което си облечена, после бих покрил с устни меката ти кожа от челото до петите. Бих опитал устата ти и гърдите ти и бих изпил аромата ти. Бих те отвел със себе си в светове на радост и бих те опознал до самата ти сърцевина, ако вярвах, че ще ми позволиш. Но не вярвам. И няма да го направя.

Раздразнението се разля в нея със странно, болезнено съжаление. Тя стисна устните си в тънка черта и отстъпи от него. Дръпна ръцете си и той ги пусна с отворени длани, което подчерта пълното му отстраняване.

— Ако беше опитал — каза тя с тиха злоба — бих ти избола очите.

— Не се съмнявам — отговори той. Отправи й кратък поклон, после отгърна завесата и се пъхна вътре. После, в прикриващата тъмнина, той се отпусна на едно коляно с юмруци, притиснати един в друг, и силно затърка кокалчетата си, докато болката се превърна в противоотрова за мъчението на желанието. А от ръцете му продължаваше да се носи дъх на рози.

Навън Сирен стоеше в нерешителност. Не можеше кротко да го последва в заслона, не можеше да лежи до него през нощта и да сдържа тази дива нужда, без да я покаже, без да му позволи да разбере, ако случайно се докоснат през нощта. Но не можеше да понесе и да се върне при огъня и да се преструва, че нищо не се е случило. Бавно се отпусна на пясъка, обръщайки се с гръб към заслона. Загледа се в тъмната, опъната повърхност на водата, разтърсена от тежкото биене на сърцето си.

Струваше й се, че само да спре барабанът, ще се върне онзи миг, преди да извади полуудавения мъж от реката, преди отпътуването от Ню Орлиънс, преди тази нощ, когато откри, че се е влюбила в развратника, известен като Рене Льомоние. Дивата, печална песен не спираше. Тя все още накърняваше нощта, когато вкочанена от усилващия се студ и изтощена от преживявания, тя пропълзя вътре и се отпусна до Рене. Песента не спираше, нахлуваше в трескавите й сънища и я отвеждаше далеч от тук.

Когато лагерът се раздвижи, на брега намериха купчина стоки. Към нея беше прикрепена сметка, направена от капитан Додсуърт, грижливо пресметната за Сирен. От „Полумесец“ нямаше и следа по гладката повърхност на залива. Корабът тихо беше отплавал на сутринта.