Читать «Авантюристката» онлайн - страница 89

В този момент френските войници заизскачаха един по един от гъсталака. Униформите им бяха неописуеми, избелели от субтропичното слънце, по-скоро сиви, отколкото сини, там, където не бяха скъсани или подменени с части от армиите на половин дузина други страни. Те бяха ниски на ръст и неорганизирани, доказателство, за което беше хаотичното им настъпление, но мускетите в ръцете им бяха прицелени и стабилни.

Туше направи театрален жест:

— Заповядайте, приятели, добре дошли! Вие сте арестувани — всички — за контрабанда. Бъдете така добри да дойдете на брега и да се предадете. Дори хубавицата Сирен. Особено тя!

10.

Това беше клопка.

Ако тя се затвореше, щяха да бъдат арестувани за контрабанда с доказателствата у тях. Наказанието беше твърде ужасно, за да се изправят срещу него.

В незабавна, не премислена реакция. Сирен натисна веслото в калта на дъното на рекичката. Напредването на пирогата намаля, спря. Понесе се назад. Тя усети силния гръб на Пиер, който също гребеше, усети как съдът се поддава, изтръгвайки се от брега.

Рене стоеше до глезени във водата, застанал между пирогата и войниците с нерешителен вид. Сирен му извика и в гласа й се усети страх.

— Качвай се! Качвай се в лодката!

— Върни се — извика той. — Всичко ще бъде наред, обещавам.

Зад него Туше се обърна към войниците:

— При моя команда ще стреляте.

— Не! — изви се към него Рене. — Не, загубен глупак!

Думите му носеха твърдото острие на команда. Учудващо, но те се подчиниха, въпреки че Туше мърмореше нещо.

Рене се обърна към пирогата, спускайки се към носа й. Той нямаше намерение да се качи, а да я хване и да я изтегли на сушата. Сирен видя как той слага ръце на пирогата, видя целта му. В един кратък момент мозъкът й отказа да функционира, виждайки как войниците навеждат мускетите.

Викът излезе от гърлото й див, изпълнен с гняв, когато осъзна предателството:

— Предател!

Тя коленичи, замахвайки с калното гребло и го блъсна в гърдите. Блъсна го с все сила. Той отстъпи, хващайки греблото, за да запази равновесие. Тя за втори път замахна, когато пирогата се плъзна напред.

Рене се препъна, залитайки. Пиер загреба още по-дълбоко и тесният съд подскочи върху водната повърхност. Той беше най-добрият лодкар и извъртя греблото, така че пирогата се обърна и се понесе по обратния път.

— Надолу по течението! — извика по-възрастният брат на Жан. — Техните лодки ще чакат зад завоя.

На брега Рене крещеше заповеди. Войниците развалиха строя и затичаха. Туше, ругаейки, дръпна мускета на един изостанал войник. Агентът на маркизата вдигна оръжието. Стреля.

Изстрелът прогърмя над водата. Преди звукът да достигне до бягащите пироги, се изви пронизителен вой. Сирен трепна, но не спря да гребе. Тя рискува да хвърли един поглед зад себе си и видя сив облак барутен дим да се стеле над водата, а Туше лежеше на земята, разтривайки челюстта си с ръка. Единственото, което се виждаше от Рене и войниците бяха техните гърбове, които се отдалечаваха тичешком към скритата лодка.

Навеждане, натискане, издърпване. С болка в мускулите и прекършващо гърба усилие те ускоряваха пирогите по водата. Разстоянието, което ги отделяше от мястото на нападението се увеличаваше. Пред тях се виеше път. Те се опитаха да минат напряко, за да съкратят ценното време.