Читать «Авантюристката» онлайн - страница 85

Той отстъпи назад замаян. Сирен не дочака реакцията му, а блъсна вратата и се натъкна на корабния стюард. Зад нея се чу недоволно ръмжене. Тя се хвърли в тъмнината. Тропотът на стъпките й звучеше в ушите й, както и ударите на сърцето й. После бяха заглушени от тежките стъпки на капитана. Тя бързо се изкачи по стълбичката и излезе на палубата. Без да се оглежда, отиде до края, готова да спусне стълбата в лодката долу.

— Чакай, по дяволите, Сирен!

Гласът на капитана беше силен и заканителен, макар и в него да звучеше безумна страст. Тя не отговори.

Отговори Рене.

— За какво да чака? — попита той, а сричките бяха произнесени с такава ледена заплаха, че Сирен застина, а капитан Додсуърт спря насред път.

Отдолу идваше слабата светлина на лампата, процеждаща се през вратата. Тя правеше сенките на двамата мъже дълги и тъмни, лягащи заплашително на палубата. Няколко дълги секунди единственият звук беше скърцането на кораба и леките удари на въже, люлеещо се от вятъра някъде отпред.

— Мислех, че сте си отишъл — каза ирландецът, а гласът му прозвуча като блесне на уплашена овца, докато гледаше Рене.

— Вие достатъчно се потрудихте да се отървете от мен. Сега разбирам защо.

От разменените думи стана ясно, че Додсуърт не е очаквал да види Рене и следователно не му беше казал, че Сирен е на кораба. От това вероломство сърцето й спря, още повече, че си беше мислила за капитана като за уважаван семеен мъж и честен търговец. Той не беше по-добър от Туше — всъщност, беше дори по-лош. Туше поне не се преструваше на порядъчен.

Червенокосият облиза устни:

— Това… това не е, което си мислите.

— Не? Кажете ми тогава какво е — покани го Рене.

— Сирен не разбра една малка шега.

— Шега? — каза тя с мятащо искри презрение. — Ако бях мъж щях да ви избия зъбите.

Рене премести поглед от окървавената уста на Додсуърт към Сирен.

— Някой явно е започнал. Предполагам, че ти?

— Аз.

— Изискваш ли от мен аз да го довърша?

— Да изисквам? — Тя му хвърли стреснат поглед.

— Някои жени биха го поискали.

Щеше ли да се бие с Додсуърт по нейна заповед? Щеше ли да се обяви за неин защитник? Той стоеше тук, на леко наклонената палуба, с широките си рамене и лице твърдо от решителност и потъмняло от сянката на нещо, което можеше да е самообвинение и й предлагаше тази услуга, сякаш не беше нещо повече от това да вдигне падналата й кърпичка. И нямаше следа от това да се е бил с Туше — това, което се предполагаше, че е правил на кораба.

— Аз не съм като някои жени — каза тя.

Той се изсмя кратко.

— Ще си вървим ли, тогава?

— Сирен, недейте — възпротиви се капитан Додсуърт. — Индигото ви още е тук.

— Изпратете го утре сутринта.

— Но нашата сделка…

— Или предложете справедлива цена за него.

— Моля ви, позволете ми да ви възмездя.

Тя му отправи поглед без усмивка:

— Направете го с търговията. Ще разбера, че сте го искал.

Сирен с лекота се спусна в лодката. Рене я последва. Те се движеха към брега в мълчание, не проговориха и докато застанаха пред заслона.