Читать «Авантюристката» онлайн - страница 84

Той, й подаде чашата и отпи от виното си, преди да й отговори.

— Възможно е да организираме партньорство.

— Какво по-точно? — въпросът на Сирен съдържаше подозрение.

— Такова, бих казал, което да е от полза и за двамата.

Възможно беше той да няма предвид нито повече, нито по-малко от това, което казва. Или не?

— Мисля, че не разбирам.

— Аз ще подсигурявам стоките, вие ще ги продавате. Ще делим печалбата поравно.

— Това е много великодушно предложение.

— И такова, което обещава отплата. Френските дами са много привързани към дрънкулките си. Вземете например този парфюм. — Той бръкна в сандъка и извади флаконче. Махна тапата и богатия аромат на дамаска роза изпълни стаята.

Тя направи бърз, отрицателен жест.

— Парфюмът е нещо, което те могат да си купят от Франция.

— Да, невиждана гледка. Мисля, че ще подскочат, ако могат да си купят нещо, особено ако го видят върху вас.

— Върху мен? Не мога да го направя — би било смешно с моите груби дрехи.

— Ще ви помогна с дрехите. Всъщност за мен ще бъде удоволствие да го сторя.

— Заради бизнеса, разбира се.

Той се усмихна при сухия й тон, уверен, че тя е разбрала смисъла на думите му, но със сигурност следващите две щяха да доведат до разбиране:

— Не съвсем.

— Разбирам. — Тя се изправи и обиколи масата. — Боя се, че трябва да ви откажа.

Той хвана ръката й.

— Защо, ако мога да попитам?

— Струва ми се, че е очевидно. — Тя подчертано погледна пръстите му, стегнати около ръката й, но той не ги махна оттам.

— За мен не е. Очевидно сте приятелски настроен към Льомоние, да не споменаваме за Бретон. До тази година се държах настрана, защото не исках да се бъркам на Пиер и Жан, но щом те са ви отстъпили…

Сирен изтръгна ръката си от него и отстъпи.

— Каква гнусота!

— Нямах намерение да ви обиждам — каза той, като тръгна след нея. Беше заплашителен с ръста и самоувереността си. — Благодарен съм на Бретонови, че ви намериха и ви доведоха тук. Изглежда, че така е трябвало да бъде. Вие сте всичко, което съм си мислел, че трябва да е една жена, чаках ви, жадувах ви сякаш цял век. Възхищавам ви се и мисля, че бихме могли да работим добре заедно, но най-много от всичко искам вас.

— Не съм подозирала, но това няма значение. Аз не съм за продан!

— Аз не искам да ви купя. Искам да ви обичам. — Той сложи ръце на раменете й.

Тя се мушна изпод ръцете му. Рамото й бутна шишенцето с парфюма и то се изля в деколтето й, обливайки я със силния аромат на рози, преди да се удари в пода и да се търкулне. Тя се извърна след него, отстъпвайки още от Додсуърт.

— Не искам да ме обичате! — каза тя, като яростно клатеше глава.

— Вие само така говорите. Не бъдете толкова кокетна. Седнете и нека да поговорим.

— Няма за какво да говорим.

Тя се хвърли към вратата и я отвори. Той беше точно зад нея. Бутна с длан вратата и я затвори отново. Разпери ръце върху раменете й, обгръщайки я.

— Нека поговорим — предложи той, а в гласа му звучеше тържествуваща нотка — за това, какво ще направите сега.

— Опитайте — каза тя, събирайки юмруци, и както стоеше с гръб към него се завъртя и го удари отдолу нагоре по брадата. Кокалчетата я заболяха, но тя изпита удоволствието да усети как кожата се разцепи под удара й.