Читать «Авантюристката» онлайн - страница 83

Трудно беше да се съпротивлява на добродушието и спокойното му държание. Тя тръгна с него, но не без съмнителен поглед през рамо към тъмния кораб.

Капитанската каюта не би могла да се нарече голяма. Тя се състоеше от койка, мивка в една ниша и маса, поставена под висяща от тавана лампа, която постоянно се клатеше. Сирен седна на единствения стол до масата. Капитан Додсуърт домъкна малък сандък до нея и се изправи.

— Бихте ли искала чаша вино? — попита той с блеснали очи. — Имам отлична мадейра.

Изглеждаше така, сякаш щеше да се обиди, ако тя откажеше, а това щеше да бъде лошо начало на търговията им. Във всеки случай тя не харесваше рома и не беше пила почти нищо през вечерта.

— Би било много добре.

— Чудесно — каза той с широка усмивка. — Ще се върна веднага и ще видя и за приятеля ви. През това време можете да погледнете нещата в сандъка.

Той излезе толкова бързо, че остави вратата да се люлее на пантите след него. Удоволствието му изглеждаше огромно, като че ли тя му беше обещала услуга. Сирен мрачно изгледа гърба му. Тя не беше разговаряла с него, освен в присъствието на Пиер или Жан. Сигурно човек, който говори толкова открито за жена си и децата си нямаше да изтълкува погрешно съгласието й да приеме поканата да дойде на кораба. Не, тя е глупачка. Рене е някъде наблизо и ще дойде всеки момент. Тя е в безопасност. И достатъчно уверена в сигурността си, за да бъде недоволна от презряното покровителство на Рене.

Отмести малко стола си и се наведе да погледне в сандъка. Той лесно се отвори. Тя вдигна капака, после спря замислено.

Тук, пред нея в сандъка лежаха искрящи, блестящи перли, сапфири, аквамарини и топази върху брошки, пръстени, обици и копчета, фино венецианско стъкло, огледала със сребърен гръб, поставени в порцелан, изрисуван с рози и херувимчета, малки цветни шишенца с парфюм със сребърни запушалки, тънка дантела, поръбена със злато и с втъкана сребърна нишка и навити лъскави панделки в цветовете на дъгата. Там нямаше нищо, което да не е красиво, рядко и невероятно скъпо. Ако бяха стоки за продан, те щяха да задоволят вкуса на маркиза или придворна дама.

Сирен посегна да затвори капака и той падна с трясък. Тези неща нямаха нищо общо с това, от което имаше нужда тя и капитан Додсуърт трябваше да го знае достатъчно добре. С каква цел й ги показваше тя не знаеше, но седна със скръстени ръце и го зачака да се върне.

Той не се забави много. Носеше две чаши и отворена прашна бутилка. Остави ги на масата и се зае да налива от рубинената течност.

— Е, — каза той с усмивка — какво мислите?

— За стоките в сандъка ли? Мисля, че са много скъпи за мен.

— Глупости! Те не са нищо необикновено.

— За някои може би не, но доколкото ще трябва да се харесат на индианките, те едва ли имат достатъчно кошници и билки дори за една десета от тях.

— Нямате ли други амбиции, освен индианките?

— Какво искате да кажете?

— Да предложите тези стоки на дамите около губернатора. Няма ли да могат да си ги позволят?

— Възможно е. Но трябва да знаете, че не мога да ви платя за тях.