Читать «Авантюристката» онлайн - страница 82

Вниманието на Пиер беше привлечено от възрастен човек, който държеше парче син камък, който искаше да размени за дамаджана с английска тафия, камък, взет преди много години от един индианец, който идваше от много далеч от запад; оттам, където земята се среща с небето, както казваше той. Тя остави Пиер да убеждава човека да запази съкровището си и излезе от кръга край огъня.

Вървеше без определена посока. Просто е твърде неспокойна, за да остане на едно място, убеждаваше се тя, но краката й я отведоха отново в заслона. Кожената завеса плющеше от вятъра. Вътре мечата кожа стоеше гладка и опъната. Рене не беше там.

— Ако търсите Льомоние — той е на борда на „Полумесец“.

Сирен се обърна с въздишка и разширени очи. Капитан Додсуърт беше толкова близо, че полата й се отърка в краката му и тя усети дъха на ром от него. Бързо отстъпи назад и видя в очите му загриженост.

— Стреснахте ме — каза тя.

— Извинете. Нямах намерение да налетя така на вас, но е много тъмно.

— Казахте нещо за мосю Льомоние?

— Точно така. Помислих си, че може да се чудите къде е. Той отплува за кораба ми преди няколко минути, след като размени няколко остри думи с Туше. Сега отивам и аз, но Пиер тази сутрин спомена, че има някои мои стоки, които искате да видите. Мога да ви предложа място в моята лодка, ако искате да дойдете сега. Можете да се върнете с Льомоние.

Възможно ли е Рене да се е карал с Туше заради нея? Не знаеше как е разбрал, че малкият човек я е обидил, нито имаше значение — нямаше нужда от неговото вмешателство и тя щеше да му го каже. Предложението на капитана изглеждаше добро и щеше да бъде прекрасно извинение за присъствието й на кораба. Дори можеше сега да се окаже най-подходящият момент за собствената й търговия, ако обстановката позволеше.

Решението беше взето почти преди капитан Додсуърт да е завършил. С решителен глас тя каза:

— Да вървим тогава.

„Полумесец“ стоеше на вълните на залива като призрачен кораб, без светлини, без звук, със сиви вълна мъгла прилепнала до платната и високите мачти. От тъмнината се появи дежурният офицер, който помогна на Сирен да се качи на борда, после застана чинно настрана, докато капитанът скочи на борда. Капитанът му кимна сдържано и му заповяда да качи на борда двете каси индиго, които Сирен беше взела със себе си, после я хвана за ръка.

— Оттук, мадмоазел. Ще изпратя да кажат на Льомоние, че сте тук, а междувременно ще ви покажа специалните стоки, които може да ви заинтересуват.

Сирен малко посърна.

— Бих предпочела да отида в каютата на Туше, или там, където мислите, че са те с Рене.

— Бих казал, че не е толкова мъдро — произнесе той със смях. — Не е ясно в какво положение — с дрехи или без дрехи е човекът, а вие не бихте искали да го смущавате.

Той имаше предвид, че тя няма да иска да бъде смутена.

— Не ме интересува — каза тя. — Представете си, че се бият. Трябва да ги спра.

— Трябва ли? Би било лекомислено, след като Туше е трябвало да се крие през всичките тези години. Но ако настоявате, ще изпратя да видят и да ги спрат. Елате.