Читать «Авантюристката» онлайн - страница 81

Сирен обходи с поглед кръга около огъня. Рене не беше там. Къде беше отишъл и кога? Той беше на мястото си, когато дойде да седне до Пиер. Несъзнателно погледна към колибата на Малкото Краче, която беше малко по-нататък. Тя беше тъмна и тиха. Можеше да е празна, а можеше и да не е. Но вероятно беше. И двете — Малкото Краче и дъщеря й бяха между жените до огъня.

Сирен заговори, без да гледа Пиер:

— Ти познаваш мъжете. Какво мислиш за Рене?

— Добър е да го имаш зад гърба си или на своя страна — изрече той замислено, което показваше, че го е обмислял и преди, — но е лош, ако ти стане враг. Мъж, който върши повечето неща по свой начин, но е способен да действа заедно с другите, ако се наложи. Човек, който вижда много, но държи устата си затворена.

— Но какво ще кажеш за славата му сред жените? Може ли да му се вярва?

— Ще се успокои, когато намери истинската жена. Има истина в думите, че няма по-верен съпруг от поправения развратник.

— Но мога ли аз да го поправя?

— Искаш ли го?

Това беше, естествено, въпросът. Не беше въпрос, на който можеше да отговори в момента, дори и да искаше. Вместо това, тя каза:

— Има нещо, което искам да ти кажа.

— За Льомоние?

— Не, за Туше. — Тя разказа накратко разговора си с лакея на мадам Вудрьой.

— По дяволите, какъв мръсник!

— Не се ли страхуваш от това, което може да направи?

Пиер стисна пръстите си:

— Той се опитва да ни хване с години и още не е успял.

— Това е различно. Никога преди не е бил толкова дързък.

— Ти си по-… по-… — той размаха ръка в изразителен жест.

— Мислиш, че приканвам мъжете?

— Не, не, ти просто… си познала себе си като жена, и мъжете също го забелязват. Това не е нещо лошо, нито трябва да го спираш, тъй като би било неестествено.

Тя знаеше, че е прав. Беше усетила това, което той се опитваше да каже, но без да го нарича с думи. Предполагаше, че тази чувственост е събудена от присъствието на Рене, въпреки, че всичко сигурно бе започнало преди. Причината за неудовлетворението през последните няколко месеца можеше да е, че тя беше жена, която има нужда от собствен дом, собствено бъдеще и собствен съпруг.

— Колкото до Туше — продължи Пиер, — мисля, че скоро вече няма да ни причинява неприятности. Чух го да казва на Додсуърт, че ще отплува утре рано. Но ако те безпокои пак, трябва да кажеш на Рене веднага, или да дойдеш при мен. Туше е свикнал да взема това, което иска, когато иска, без да може някой да го спре, защото държи жената на губернатора в джоба си.

Сирен присви тъмнокафявите си очи.

— Ако само се опита, ще си получи повече, отколкото си е търсил.

— Бъди внимателна — предупреди я Пиер като бавно поклати глава. — Единственото добро е това, че дълго души. Той с голямо удоволствие би те насилил и за да ти отмъсти, че си го отблъснала, но удоволствието му ще се удвои да отмъсти на Жан и мен, че сме го правили на глупак преди.

Това беше добър съвет и тя щеше да го последва. Но започваше да изглежда, като че ли, отдавайки се на Рене, тя беше намалила свободата си, вместо да я увеличи.