Читать «Авантюристката» онлайн - страница 79

— Да, за нещастие. Когато ви захвърли, можете да ми се обадите.

Нахалството му играеше по нервите й.

— Бих ви посъветвала да не чакате. Наемните лакеи не ме привличат.

Той, й отправи тънка усмивка.

— А злато? Достатъчно да направи от вас изискана дама с добро независимо бъдеще?

Тя вече беше тръгнала, когато той заговори. Сега се обърна, като вниманието й беше привлечено не от странното му предложение, а от нотките на заплаха, които долови в гласа му.

— За какво говорите? — попита рязко тя.

— За злато.

— Срещу какво?

— За да станете… мой приятел.

— Ваш приятел? — повтори тя.

— Можете да ми бъдете от голяма полза. Наградата за обвинението на предишните ви съдружници — Бретонови — в контрабанда ще е висока.

Той я гледаше отблизо и в очите му се четеше послание, което беше и отговор на въпроса, неизречен с думи. Тя го видя ясно и в стомаха й се настани студен гняв.

— Очаквате да ви информирам срещу Пиер и Жан, да се присъединя към враговете им? Да ги предам?!

— Защо не? Какви са ви те?

— Приятели, нещо, което не можете да разберете.

— Разбирам много повече, отколкото подозирате, мадмоазел.

— Тогава разберете — няма да го направя. Нито сега, нито когато и да било.

— Това е решение, за което може да съжалявате.

Думите му я настигнаха, когато тя вече бе обърнала гръб и крачеше с развята пола и стиснати юмруци и устни.

Не спря, докато не стигна до заслона, който споделяше с Рене. Там рязко закова крачка, когато сграбчи кожената завеса. Тресеше се от гняв и в същото време се чувстваше омърсена, сякаш се беше докоснала до нещо отвратително.

Какво точно искаше Туше от нея? Защо беше нужно тя да информира за Бретонови, след като самият той знаеше какво правят? Отговорът беше, че тя може да даде доказателства за дейността ми, може да се яви като свидетел.

Никога. Да, тя се нуждаеше от сигурност, но не на тази цена. Даже Пиер, Жан и Гастон да й бяха непознати, тя нямаше да е способна да ги предаде — а какво оставаше, след като им дължеше всичко. Наричаше ги приятели, но те бяха нещо повече от това. Те бяха нейното единствено семейство.

Тя дълбоко пое дъх и се обърна към залива с проблясващите светлини на звездите по тъмната повърхност. Независимо от всичко друго, имаше едно хубаво нещо в предложението, което й беше направи Туше. Щом дребният човек се оглеждаше за приятел, следователно той го нямаше в лицето на Рене. Тя не съзнаваше досега колко силен е бил страхът й от това, нито колко болка й беше причинил.

9.

Празненството продължаваше с нарастващ шум и лудо веселие, докато чашите с тафия правеха трети или четвърти кръг. Нямаше никаква надежда за сън, докато и последният барабанист и танцьор не си легнеше. Примирена, че няма да има почивка. Сирен се върна край огъня.

Пиер беше излязъл от вътрешния кръг близо до огъня. Когато срещна погледа му, той, й направи знак да отиде и седне до него на пясъка. Тя се запъти към него, промъквайки се между жените и мъжете, които лежаха върху одеялата си.

— Добре ли си? — попита той, вглеждайки се намръщено в лицето й, а веждите му бяха свъсени, когато тя се отпусна долу до него. — Изглеждаш малко бледа.