Читать «Авантюристката» онлайн - страница 78

Оттам, където беше седнала, тя можеше да види Рене. Той седеше между Пиер и капитан Додсуърт, близо до почетното място. Тя се учудваше на това как той се забавлява на банкета на диваците. Дали го сравнява в мислите си с изисканите приеми във Версай? Явно беше в чудесно настроение — преметнал ръка, с китка, опряна на вдигнатото му коляно, заслушан в шегите, които се разменяха около него. От време на време той се смееше и зъбите му проблясваха.

По пясъка се чуха тихи стъпки. Сирен се обърна и видя Туше да се приближава. Когато се изправи до нея, той леко й се поклони.

— Хубава нощ, нали, мадмоазел, и хубаво празненство?

— Наистина! — Тя не можеше да е груба без конкретен повод, но думите й не бяха окуражителни.

Тъмният, високомерен дребен човек не се нуждаеше от насърчаване.

— Добрите Бретон направиха много успешно пътешествие от Ню Орлиънс.

— И вие също, вярвам. — Това беше напомняне, че и той е в същото положение.

Той вдигна рамене при забележката й.

— А вие? Човек може да очаква, че такова решително създание като вас също трябва да спечели.

— Няма защо да се безпокоите за мен. — Всъщност тя още не беше говорила с капитан Додсуърт за нейната търговия. Очакваше подходящ момент и все не го намираше. Може би трябваше да отиде с Пиер и Жан на кораба, когато те отидат да заменят спечелените кожи за още стоки следобеда.

— Не? Но някои хора са толкова неразумни — не им се иска да делят печалбата. Ако се съюзите с мен, ще се погрижа да бъдете засипана с перли и златни дреболии, коприна, сатен и дантели.

Сирен рязко обърна глава да го погледне. Изразът в очите му накара кожата й да настръхне. Гласът й беше студен, когато му отговори:

— Уверявам ви, че нямам нужда от такива неща.

— Наистина ли? Но те ще ви подхождат много. Вие сте като роза на боклука с Пиер и Жан. Заслужавате по-луксозен и сладък живот. Аз мога да ви го дам.

— Не желая нищо повече от това, което имам.

Тя искаше да се дръпне, но той протегна ръка да я хване.

— Внимавайте. Може да настъпи време, когато ще съжалявате, че сте отказали предложението ми. Тъй като това е предложение. Бих се радвал много, ако ви притежавам.

Имаше нещо повече в блестящия му тъмен поглед и яростното забиване на пръстите му в ръката й, което я изплаши повече, отколкото искаше да си признае. Тя потърси с какво да му се противопостави и думите неканени дойдоха на устата й:

— Аз вече си имам покровител.

Той пусна ръката й и устните му се изкривиха в усмивка.

— Льомоние? Интересът му няма да трае дълго.

— Възможно е, но го задържам засега и се съмнявам, че би му харесало да приема подаръците ви.

— Жалко. Надявах се, че е великодушен.

— Не е ваша работа.