Читать «Авантюристката» онлайн - страница 75

Тя не търсеше съзнателно самота, но самотата на далеч разпрострялата се вода я теглеше напред. Стегнатият пясък под краката й правеше ходенето лесно, като по безкрайна пътека. Усещаше радостта от движението на тялото си, свободата му. Тук-там се спираше да вземе някоя интересна черупка или кост от риба. И тръгваше отново.

Тя забеляза двамата мъже отдалеч — стояха и разговаряха с наведени глави и раменете им почти се допираха. Този, който беше по-близо, усети, че някой се приближава и се обърна към нея, после каза нещо на човека с него. Другият като че ли отговори, преди да се разделят. Първият се обърна и закрачи към нея с дълга, бърза крачка.

Зрението на Сирен се беше изострило през последните три години, както и способността й да вижда повече и да запомня това, което е видяла. Човекът, който вървеше към нея тя би познала винаги и навсякъде. Той беше Рене. Другият, който току-що беше изчезнал между дърветата, беше човекът на маркизата — Туше.

Какво правеха двамата заедно? Дали беше случайна среща, тук, далеч от всички, или имаше някаква цел? Реше беше фаворит на маркизата, а Туше — неин наемник. Рене не беше живял дълго в Ню Орлиънс, но все пак не би било изненадващо, ако познава другия. Въпреки това, би било неестествено да са приятели — със сигурност не се бяха поздравили като такива миналата вечер. Ако имаше някаква работа помежду им, тя трябваше да засяга жената на губернатора. Мадам Вудрьой имаше много и различни интереси, но един от тях беше да спре контрабандата, която намаляваше нейните печалби. Ако Рене и Туше бяха замесени, това не вещаеше нищо добро за Бретонови.

— Много си се отдалечила от лагера — поздрави я той, като се приближи.

Сирен го гледаше как стои пред нея спокойно усмихнат. Светлината от водата придаваше на очите му сребристосив блясък, а вятърът развяваше меките къдрици на тъмната му коса. Тя помисли за посещението на мадам Вудрьой на тяхното корабче и за Малкото Краче, която се беше появила от колибата и каза със студен глас:

— Мога да кажа същото за теб.

Той повдигна вежди при отговора й, но произнесе спокойно:

— Да, но аз не се нуждая от пазач.

— Не, ти си такъв, както ми беше дадено да разбера.

— Неблагодарен пост, въпреки че нямаше да го напусна, ако не мислех, че Пиер и Жан, да не споменаваме Гастон, са на пост. Липсвах ли ти?

— Не съм дошла да те търся, ако това си мислиш.

— Трябваше да го знам — кимна мрачно той.

— Точно така. Въпросът е дали ти си излязъл да търсиш Туше?

Насмешката угасна от лицето му, докато я гледаше:

— Какво означава това?

— О, хайде, знам, че е човек на маркизата.

— Което означава, че и аз бих могъл да съм такъв?

Тя вдигна глава:

— Тази мисъл идва естествено.

— Естествено! А ако кажа, че не съм го срещал никога преди?

— Тогава — продължи тя не много уверено — ще трябва да те предупредя за него. Знае се, че в Париж е убил човек, ако не и повече хора. Той прави услуги на мадам Вудрьой, включително купуване на опиум и хашиш за прислужника й. Казват също, че е шпионин, който събира информация, а това, което не разбере, си го доизмисля.