Читать «Авантюристката» онлайн - страница 74

Единствената причина, която можеше да е достатъчно важна за Малкото Краче, за да излъже, беше да запази чувствата на Сирен. Освен това, кой знае защо, тя имаше чувството, че в колибата има някой. Най-вероятно беше дъщеря й, но това не можеше да бъде причина да държи Сирен навън. Ами ако имаше и друг? Мъж? Ако Малкото Краче знаеше, че Сирен е прекарала миналата нощ с Рене Льомоние, тя нямаше да иска да позволи да го види, затворен с Бързата Катеричка в колибата този следобед.

— Болестта ви, надявам се, не е сериозна? — каза Сирен, докато вървеше зад жената. Тя не чу думите й, а претърсваше с поглед лагера. Никъде не се виждаха нито Рене, нито Бързата Катеричка. Това, само по себе си, не означаваше нищо, но от него й премаляваше отвътре.

Те стигнаха до колибата на сестрата на Малкото Краче. Жената ги покани вътре и донесе кафе от хубавите запаси, които се пазеха за специални случаи. Двете жени и Сирен седнаха и поведоха разговор на смесица от френски, чоктау и чикасоу — езикът на южните племена. Когато Малкото Краче се отпусна достатъчно, за да се смее и да разказва неприлични истории за възрастния им баща, Сирен си помисли, че подозренията й са смешни. Във всеки случай, не беше нейна работа какво е решил да прави Рене и с кого и със сигурност това не може да бъде причина да се разстройва.

Малко, след като тя беше стигнала до това заключение, вниманието й беше привлечено от движение около колибата на Малкото Краче. Бързата Катеричка излизаше от нея, измъквайки се през отвора като преследвана. Тя се изправи и се отдалечи няколко крачки, после се обърна да оправи загънатата си пола и да приглади плитката си. Отмятайки глава, момичето тръгна към огъня, като поклащаше бедра. Сирен се загледа подир нея и усети гореща болка в гърдите си. Измина известно време, докато успее да върне вниманието си към другите две жени.

Споразумението между Бретонови и капитан Додсуърт приключи след около час. Останалите стоки, които бяха собственост на Бретон, бяха изнесени на брега с лодката на капитана, после той се върна на кораба. Пиер и Жан разпростряха новите стоки върху одеяла и поканиха хората на Потъналия Дъб да се съберат. Бизнесът беше успешен и много от кожите бяха с добро качество. Преди капитан Додсуърт да отплува, се състоя още една сделка. Индианците над Ню Орлиънс бяха гладни за стоки на английската манифактура.

Слънцето светеше ниско и блестеше със зимна яркост. Въздухът ставаше по-ароматен. Това беше едно от чудесата на климата в колонията — промяната от зима до подобие на пролет само за часове, и Сирен я обичаше много. Тя напусна миниатюрното индианско жилище и се запъти надолу по брега. Водата нежно се плискаше върху златния пясък. Някъде зад бариерата от острова се чуваше тътенът на буря, но това не я засягаше. Над главата й чуруликаха птички с пронизителни гласове. Между брега и водата стоеше пеликан — неподвижен, кафяв и безшумен като полуизгнил пън. Вятърът, който усещаше върху лицето си, беше приятен, мек и влажен, с дъх на сол. Край нея прелетя птица. Сирен ускори крачка, далеч от многото хора и шума зад нея, следвайки бреговата линия.