Читать «Авантюристката» онлайн - страница 73

Сирен го гледаше, но остана седнала, понякога съобщаваше количествата и цените, когато Жан или Пиер я питаха, или посочваше недостатъците на изложените стоки. След толкова време, обаче, търговията се превърна в изпитание на волята и издръжливостта, и вече фактите и числата нямаха такова значение. Когато почти всичко беше казано и се очакваше капитулацията на капитана, тя стана и се оттегли.

Беше видяла Малкото Краче само за няколко минути тази сутрин и нямаше време за подобаваща размяна на приветствия и на новини през миналата вечер. Любезността беше извънредно важна за племето чоктау и тя се упъти към колибата, където беше видяла да влиза Малкото Краче и дъщеря й.

Застана отпред и извика тихо. Чу се шумолене, придружено от сподавен, сърдит шепот. След няколко секунди в малкия отвор на колибата се появи Малкото Краче. Тя се беше изчервила, когато посрещна Сирен:

— Дъщеря на къщата на баща на сина ми, радвам се да те видя.

По обичай на чоктау Малкото Краче не казваше името на любовника си, още повече, че беше имала мъж. Това Сирен приемаше, както беше приела и факта, че Малкото Краче я смята за осиновена дъщеря на Бретонови, след като живееше с тях. Тя търпеливо се беше опитала да обясни, че няма роднински връзки с Пиер и Жан, но Малкото Краче не го възприе. Щом като Сирен не е жена или любовница на Бретон, тя трябва да е дъщеря; нямаше друга категория.

— Надявам се, да си добре — каза Сирен.

Малкото Краче потвърди и си размениха и други комплименти. Настъпи тишина. Сирен чакаше, надявайки се, че ще бъде поканена в колибата да се освежи. Такава проява на гостоприемство беше вежливост със силата на закон. Само на омразен враг тя се отказваше.

Малкото Краче не проговори. Тя изглеждаше нещастна, лицето й пламтеше от срам, докато въртеше ръцете си. Но остана безмълвна.

Да попита защо не й се предлага гостоприемство, за Сирен щеше да е толкова ужасна липса на възпитание, както и за Малкото Краче това, че не й го предлага.

— Кажи ми, с какво съм те обидила, Малко Краче и ще намеря начин да се извиня.

— О, Сирен, няма причина — каза жената, а думите й прозвучаха като плач.

Имаше възможно обяснение.

— Да не би да имаш болест в колибата?

— Да, това е. — По чертите на Малкото Краче се разля облекчение и тя се опита да се усмихне. — Ела с мен и ще отидем на гости при сестра ми.

Индианката прекрачи прага на колибата, изчаквайки Сирен да се присъедини към нея. Сирен я последва.

Индианците чоктау не можеха да лъжат. Чувството им за неистина беше толкова остро, че не успяваха да се преструват. Малкото краче лъжеше — в това нямаше съмнение. Нещо повече, тя искаше Сирен да е далеч от колибата й.

Сирен се мъчеше да си спомни какво не беше направила както трябва. Не може да се сети за нищо. Не беше злоупотребила с дочутия разговор между нея и Жан снощи. Нямаше нищо в живота й, което да се бе променило, освен че беше обвързана с Рене. Едва ли Малкото Краче имаше нещо против него — тя не го познаваше. Колкото до моралните съображения за интимността на Сирен с него, едва ли точно Малкото Краче би я укорявало.