Читать «Авантюристката» онлайн - страница 72

Добре, нека тогава Рене отговаря на безсрамните намеци на Бързата Катеричка. Какво я интересува нея? Това щеше да му позволи да задоволи нагона си, без да се хвърля в студените води на залива. Тя само се надяваше, че никой друг мъж не е бил тук и не е оставил момичето болно. Щеше да е толкова жалко кариерата му на развратник да се прекъсне насред пътя.

Тези мисли стреснаха Сирен. Тя нямаше нищо против Бързата Катеричка, винаги я беше харесвала, ако трябваше да каже истината. Понякога завиждаше на индианското момиче за свободата и неограниченото й проявление, но нямаше причина да я счита за безпътна. Напрежението на последните седмици се беше отразило на нервите й — това беше всичко.

Денят щеше да бъде мек. В слънцето, изкачващо се по небето, тлееше жива жарава. Тя смекчаваше вятъра от юг, изтръгваше от него мирис на сол и дъхави треви, на далечни островни цветя и поглъщаше хладината на нощта. Появиха се въдици за риба, а малките индианчета се втурнаха с диви викове на радост.

Топлината изведе и капитан Додсуърт на брега за търговските преговори. Знаеше, че може да се осланя на Бретонови, за да запази скалпа си. Беше казал, че на брега е много по-приятно, отколкото в тесните, задушни каюти. Никой не се хвана на това оправдание. Явно капитанът се надяваше, че интересът на индианците към английските стоки ще накара Бретонови да побързат.

Скоро той се убеди в обратното. Чоктау бързо разбраха какво преследва той, а не беше в техен стил да помагат на враговете или да разстройват плановете на приятелите си. Те се заеха със своята работа, почти без да забелязват капитана и се преструваха, че не виждат ножовете, които той изнасяше, така, че остриетата им да блестят на слънцето; топовете плат, които развиваше, и огърлиците, които поклащаше така, че да затанцуват в живите цветове на дъгата. Тази незаинтересованост скоро се обърна в полза на французите.

Стоките бяха изложени, индигото — опитано и претеглено и истинските преговори започнаха. Двамата по-възрастни Бретон и капитанът седнаха; последваха предложения и контрапредложения, размишляваха, пишеха на пясъка със заострена пръчка. Гастон и Сирен гледаха и от време на време се намесваха, въпреки че понякога по-младият мъж губеше търпение, разменяше по някоя дума с някоя млада индианка, преди да се върне отново. Денят напредваше. Индианките донесоха храна и питиета. Капитан Додсуърт говореше и говореше… Той изпрати на кораба за дамаджана ром, после, когато Бретонови останаха упорито трезви, той заплаши, че ще се върне на кораба. Все пак пазарлъкът продължи.

Рене беше седнал до Пиер и Жан и наблюдаваше отблизо. От време на време задаваше по някой въпрос. Отначало отговорите бяха просто разсеяни. Бретонови се бяха съсредоточили в търговията и когато ставките се повишиха, нервите им се опънаха и отговорите им станаха невъздържани. Малко по-късно Рене, боейки се, че може да застраши позицията им, стана и се оттегли, запътвайки се към брега.