Читать «Авантюристката» онлайн - страница 71

Беше се отървала по-леко, отколкото очакваше. Тя беше доволна, разбира се, но бе и озадачена. Защо Рене беше настоял да сподели заслона й, ако нямаше намерение да прояви настоятелно внимание към нея? Такова въздържане трудно се съвместяваше с навиците му, доколкото бе чувала за тях. Къде беше практикуваното изкуство на прелъстяването, в което се предполагаше, че той се отличава, нежната атака на нейната защита, очарователната обсада на твърдостта й? Възможно беше да е отстъпил временно, заради протестите и съпротивлението й, но тя очакваше, че ще е нужно да се защитава много по-енергично.

Възможно беше да е говорил самата истина — че търси само легло за през нощта. Освен това беше възможно, след като е опитал как се люби тя да няма желание за още. Трябва да е изглеждала ужасно неопитна в сравнение с жените, които той е познавал. Без съмнение беше свикнал с много повече финес, да не говорим за ентусиазма.

Не, не я беше грижа. Той беше непоносим с приказките си, че я пази. Искаше нещо, тя можеше да се закълне в това, нещо повече от близък поглед върху пустинята на тази огромна земя и търговията с индианците. И страстно й се искаше да знае какво е то.

Тя не видя Рене до момента, в който Бретонови бяха поканени да споделят закуската около огъня на Потъналия Дъб. Отказването на такова гостоприемство щеше да бъде грубост и те с готовност седнаха, докато Малкото Краче и дъщеря й — вече девойка, полусестра на Гастон, донесе храната и я постави пред тях. Сирен гледаше дали Рене ще опита всичко в дървената си купичка — от еленовото месо до костенурките яйца — тъй като ако не го стореше, щеше да ги обиди. Изглежда той инстинктивно усещаше нравите на чоктау, затова се остави под ръководството на Пиер и яде с пръсти, дъвчейки бавно. Макар и с известно насилие над себе си, той опита от всичко. Нямаше да ги тревожи.

Рене изглежда получи одобрението на дъщерята на Малкото Краче. Момичето, известно като Бързата Катеричка, се суетеше около него, докосвайки рамото му, докато се навеждаше да предлага специалитетите, усмихваше му се с искрящи тъмни очи. Тя беше твърде привлекателна, с много екзотични черти в очите на французин и гъвкава, дива красота, характерна за жените от нейната раса. Това, че Рене оценява прелестите й беше очевидно от усмивките, които й отправяше.

Бързата Катеричка много приличаше на майка си такава, каквато е била, когато е споделяла постелята на Жан. Лесно беше да се разбере защо по-младият Бретон се беше поддал — кой мъж би се съпротивлявал на такъв естествен и несмущаван подход? Със сигурност не и мъж, изгладнял за жена, каквито са били мъжете в Луизиана в онези дни. Със сигурност не и закоравял развратник, който е опитал толкова много други.