Читать «Авантюристката» онлайн - страница 70

Сега Сирен лежеше в обятията му. По някое време през нощта той трябва да беше посегнал към нея, вероятно, когато тя се беше обърнала. Топлият й дъх галеше ямичката между ключиците му, нозете й бяха преплетени с неговите, а ръката му лежеше върху извивката на кръста й. На сивата, ясна светлина на утрото, процеждаща се в заслона, той виждаше фината структура на кожата й, сладката, чиста линия на устата, гъстите, черни ветрила на миглите й. В лицето й се таеше такава сила и красота, че той усети пристягане около сърцето, сякаш е уловен в мрежа, която бавно се затваряше.

Мили Боже, какъв идиот е бил!

Какво го бе накарало да мисли, че може да вземе тази жена най-нехайно и да остане неуязвен? Точно тази жена! Трябваше да се досети още в началото. Той не беше същият, откакто се беше свестил, лежащ прогизнал от вода и кървящ върху грубите дъски на корабчето, докато тя се навеждаше над него. Когато бъде много стар, той ще си спомни простотата, с която му беше предложила себе си и спиращата мислите радост от притежаването й. И вероятно това ще е всичко, което ще му остане за утеха. Едва ли би могло да бъде другояче.

Не искаше да е така. С внезапна жар той си пожела страстно да може да започне всичко отначало, да върне нещата такива, каквито са били. Тогава би дошъл при Сирен открито, би я ухажвал, би се разкрил и би рискувал.

Не, по този начин би я имал още по-малко, отколкото сега. Нямаше начин да промени това, което се беше случило. Трябваше да остане в ролята, която сам си избра и да приеме последствията.

Първото от тях, и досега — най-неприятното, беше да лежи тук с нея, без да я докосва. Копнееше да целуне меките извивки на устните й, да прокара ръце по нежните очертания на тялото под прозрачната блуза и да я привлече близо до себе си, да й достави удоволствие с всички онези дребни наглед признаци на внимание, които влюбените интуитивно откриват. Искаше да се изгуби в нея, да забрави кой и какво е той и защо лежи сега тук. Искаше да създаде между тях връзка, която да е толкова силна, че нищо друго да няма значение.

Това беше невъзможно. Знаеше го и затова лежеше, без да мърда, вдишвайки топлия й чист аромат, запечатвайки усещането си за нея и някаква съкровена част от себе си, запазена от всички злини, както се беше заклел, но повече от всичко — от себе си.

Всяка издръжливост има граници. След известно време той стана от постелята с внимателно, предпазливо движение, взе си дрехите и се измъкна от заслона.

Сирен го наблюдаваше как си тръгва през присвити очи. Беше се събудила, когато усети разхлабването на топлата му прегръдка, въпреки че смътно усещаше вниманието му от известно време. Сега лежеше заслушана в отдалечаващите се стъпки. Когато той беше вече достатъчно далеч, тя се изправи на колене и дръпна кожената завеса.

Той стоеше на брега. Високата му фигура смътно се открояваше в ранната утринна светлина и все пак изглеждаше внушителна, докато той събличаше дрехите си; в едно пестеливо движение ги събра на купчина и се гмурна във водата. Сирен потръпна като си представи рязкото потопяване в студената вода. Как ли издържаше той, питаше се тя — студеният вятър откъм водата, който проникваше в заслона беше достатъчен да накара кожата й да настръхне. Въпреки неудържимото любопитство тя остана на мястото си, гледайки силното издигане и изпъване на ръцете и тъмната, движеща се точка на главата му, докато той навлизаше все по-дълбоко. Едва когато го изгуби от поглед в неясната светлина, тя пусна завесата и се върна под завивката.