Читать «Авантюристката» онлайн - страница 69

— Това не е много уместно — отбеляза той.

Гърдите й се издигаха и спускаха до него. Силното притискане на стегнатите му мускулести бедра върху нея, контролираната сила и мощната му хватка бяха като заплаха, но такава, която държи внимателно в подчинение. Той не й причиняваше болка, но никога в живота си тя не се беше чувствала толкова уязвима, или по-сигурна, че ако се опита да се съпротивлява, ще бъде болезнено.

— Може би не, но това ме облекчава.

— Така ли? Искаш да ме удариш?

Импулсът й изчезна. Тя се вкопчи в него като в защита:

— Изненадан ли си?

— Защо? Защото те ударих там, във водата?

— Няма нищо общо с това!

— Така ли? — Той я отпусна, премествайки тежестта си и се подпря на лакът. — Добре тогава. Хайде, удари ме.

Изкушението беше голямо. Тя стисна дланите си в юмрук, все още усещайки следите от хватката му като белезници. Не й се нравеше да мисли, че се предава толкова безпомощно, толкова лесно.

Но не можеше да го удари. Не знаеше защо. Просто беше сигурна, че не може да го направи.

— Не?

Той чакаше отговор. Тя поклати глава, прошепвайки:

— Не.

— Тогава ми позволи да ти кажа нещо. Това е последната възможност, която ти давам да си отмъстиш. Не ме нападай отново, или няма да ти харесат последствията, обещавам ти. Никак няма да ти харесат.

Той се отпусна отново, като дръпна изместената завивка към себе си. Лежеше и гледаше в тъмнината. Измина доста време, преди да осъзнае, че е застинал и изпънат. Постепенно отпусна мускулите си, успокои с голямо усилие на волята препускането на кръвта във вените и нуждата, която го подхранваше. Чувството за меките извивки на тялото на Сирен, естественият аромат на тялото й бяха заседнали в мозъка му и го нараняваха. Не беше осъзнал какво мъчение ще бъде да лежи до нея и въпреки това да не може да я докосне. Но не само неприятното усещане от незадоволеното желание го тормозеше. Той чувстваше нужда да я прегърне, да я възмезди заради удара. Не помагаше и това, че най-силната забрана за това, както и за задоволяване на другите му желания беше неговата собствена.

Сирен дълго лежа неподвижно, докато студеният вятър накара кожата й да настръхне. Прониза я тръпка и миг подир нея тя се мушна под завивката, както, за да се скрие, така и заради топлината. Под дебелата кожа беше горещо. Топлите вълни идваха от мъжа до нея — бяха канещи, възбуждащи. Тя здраво стисна очи, усещайки го с всеки пробождаш нерв от тялото си. Мразеше тази сила, която той имаше над нея, мразеше сигурността и силата му, мразеше проклетата верига, в която се беше оплела с него. Унизително беше, че това, което желаеше най-много в този момент беше удовлетворението, което веднъж вече бе открила в прегръдките му.

8.

Рене се събуди, както винаги — изведнъж, с пълна яснота. Той отвори очи и се стегна. Въпреки репутацията му, въпреки всички легла, през които беше минал, нямаше навик да се събужда в леглото с жена. Винаги беше предпочитал да си тръгне и да потърси собственото си легло, преди да заспи.