Читать «Авантюристката» онлайн - страница 66

— Чоктау — поклати глава той. — Племето на Стария Потопен Дъб.

Пиер изпъшка. Сирен въздъхна. Жан се засмя с нисък, нерадостен смях. Потопеният Дъб беше вожд на малко племе чоктау, приятелски настроено към французите, освен това беше баща на индианка, известна като Малкото Краче. Преди около двадесет години бе живяла с Жан. От този съюз бе дошъл на бял свят Гастон. Малкото Краче не се оказа предана майка, но наглеждаше детето, което беше родила, както и баща му. Ако Потопеният Дъб беше сега тук, то беше, защото Малкото Краче бе открила, че Бретонови са напуснали корабчето си и тъй като знаеше достатъчно за тях и бизнеса им, не бе трудно да отгатне къде би могла да ги намери. Причината да доведе баща си сред тези хора беше проста. Щеше да иска първа да избере от продаваните стоки. И щеше да очаква специални условия.

Атмосферата и посоката, в която бе тръгнала сделката, се наруши. По-взаимно съгласие решиха да отложат преговорите. Капитан Додсуърт като жест на добра воля и за да държи индианците под око отблизо, нареди да извадят на вода неговата лодка и отплува с Бретонови към брега.

Индианците вече ги чакаха. Няколко от по-младите мъже издърпаха носовете на лодките им на пясъка, така че да не се налага да си мокрят краката, но по-възрастните останаха назад с горди стойки, готови за официалното приветствие. След това всички се усмихнаха на капитана, който беше донесъл бъчви с тафия и ром. Да се продава алкохол на индианците беше престъпление, но демонстрирането на добра воля беше много важно, макар да траеше кратко.

Всички се настаниха около големия огън с чаши в ръце Разговорът потече. Оранжевите огнени искри танцуваха в спирали към небето, догонвайки сивите колони дим. Ароматът на горящо дърво се смесваше със солено тинест мирис от блатата, свежестта на нощта, топлината и възбуждащия дъх на човешки тела, облечени в кожи и вълна. Някои от по-възрастните индианки седяха около огъня, докато по-младите ходеха, шетаха, постилаха за спане, кърмеха бебета и слагаха децата да спят. По-големите деца се гонеха в кръг.

Сирен се отпусна до огъня близо до Бретонови. За известно време тя се наслаждаваше на размяната на тържествени комплименти и на разказите. Беше научила достатъчно от езика на чоктау, за да следи историите и хвалбите, коя от коя по-фантастична. Скоро, обаче, бърборенето, топлината на пламъците и собствената й умора я унесоха в дрямка. Тя се прозя, примига и се прозя отново. Когато нуждата да положи глава на коленете си и да затвори очи стана почти нетърпима, разбра, че не може да се бори повече.

Беше готова да стане и тихо да отиде в подслона си, когато усети, че Жан застана до нея. Тя проследи погледа му и видя към огъня да се приближава една индианка. Беше Малкото Краче. Жена с едра фигура, с гъста бяла коса, която носеше на една плитка и с дръзки черти. Тя почака, докато се увери, че Жан я е забелязал, после му кимна с рязко движение.

Сирен почувства нежеланието на Жан да отговори на повикването. Освен, че това беше проява на неучтивост, тя не можа да види друга причина за това. Доколкото знаеше, между тях не съществуваха недоразумения. Значимостта на Малкото Краче сред нейното племе много се беше увеличила от положението й на жена, живяла с бял и тя отдавна си беше взела съпруг индианец и беше родила куп други деца. След като овдовя, тя имаше редица връзки коя от коя по-краткотрайни. Жан я посещаваше от време на време и й изпращаше подаръци, а Гастон прекарваше няколко месеца през лятото с нея сред индианците чоктау, ловувайки с тях, учейки техните стари предания.