Читать «Авантюристката» онлайн - страница 64

Капитан Додсуърт покри с длан ръката на Сирен, отпусната на ръба на масата.

— Мадмоазел Сирен е едно от онези редки създания, които освен красота, имат и мозък под косата си. Нея не могат да измамят.

Доколкото знаеше, че капитанът има не само остър търговски инстинкт, но и жена с три деца, Сирен не беше обезоръжена от комплимента. Тя леко се усмихна, чудейки се дали мадам Додсуърт също е считана за рядко създание от съпруга й. Кой знае защо, но малко се съмняваше в това.

Рене, гледайки Додсуърт да гали ръката на Сирен, се почувства изненадан да усети силно надигащото се раздразнение. Трябваше да обръща внимание на мъжете, да слуша разговора, да гадае намеренията им, но отново и отново вниманието му биваше привличано от единствената жена на масата. Присъствието й сред това напълно мъжко обкръжение беше ярко. Тя не се опитваше да изпъква, но и не се отдръпваше в мълчание. Не се присъедини към солените коментари, но и не даде вид да се е обидила от тях, дори и заради приличието. Косата й блестеше като разтопено злато на газените лампи, а кожата й светеше с перлен отблясък. Тъмните дълбини на очите й криеха тайнственост и бърза мисъл, неуловима насмешка, която беше очарователна и която той би дал много да може да сподели.

Внезапно Рене усети желание да стане и да удари глупавото, ухилено лице на Туше, да грабне Сирен, да я метне на рамо и да я отнесе на брега. Там би могъл да я люби, докато останат без дъх, опиянени. Щяха да лежат заедно в прекрасна голота върху кожите, от които беше направен дюшекът на Сирен и той щеше да притиска устни до всеки красив инч от…

Лудост. Той остана неподвижен, пое дълбоко дъх, желаейки да си възвърне самообладание. Не можеше да си спомни някога да имал толкова жив, почти неприятен прилив на желание, дори когато беше съвсем млад и неопитен. Не знаеше какво да прави с порива си, както и с жената, която го беше предизвикала. Но беше сигурен, че трябва да се контролира. Не можеше да си позволи такива импулси.

— Нашата лейди — контрабандистка е необикновена — казваше Туше, — но тя все пак е жена. Трябва да знае, че заслужава да я облекат в коприни и дантели. Мъжът, който й ги даде, ще бъде щедро възнаграден, в това не се съмнявам.

Тонът му беше мазен. Рене му отправи остър поглед. Лицето на Пиер се навъси. Сирен се обърна да го погледне със студен поглед, макар да проблесна раздразнение и неодобрение, че беше направена така открито център на вниманието.

— Предполагате, че мога да бъда купена за няколко метра плат! — попита тя.

— Просто се изразих образно, мадмоазел Сирен. Имах предвид такъв начин на живот — лукс и спокойствие. Не ми казвайте, че не са привлекателни. — Устните на агента на маркизата бяха цинично извити, въпреки че погледът, отправен към белите й закръглени гърди над деколтето светеше лакомо.