Читать «Авантюристката» онлайн - страница 65

— Не бих казал, че са, ако трябва да продам душата си за това.

— Душата ви? Съмнявам се, че това е, което би желал купувачът в замяна.

Жан стана, а веднага след него и Пиер.

— Достатъчно, Туше — каза по-младият.

Мъжът с лице на невестулка погледна Жан.

— Копоите са нащрек. Колко мило.

Рене не можа да си спомни да е вземал разумно решение да се намеси. В един момент гледаше Туше, в следващия беше на крака. Размени поглед с Бретонови, преди да се обърне към Туше, който седеше до него. Наклони се над дребния мъж, подпирайки се на юмруци върху масата.

— Задължението за наблюдението е и мое — каза той, — и аз наистина съм нащрек. Сирен не е обект за обсъждане на тази маса, или където и да е другаде, нито нейните желания и нужди.

Туше погледна нагоре към него и бавно сведе поглед.

— Вие, така го разбирам, ще се погрижите за тях, както и за нейното добре име и нейната… душа?

— Точно така. Каквото пожелае да бъде нейно, тя само трябва да поиска.

Нямаше нужда да казва последното, не това му донесе истинско удовлетворение. Изненадата в очите на Сирен също му достави удоволствие. Ако си беше мислила, че той ще се ограничи стриктно в ролята, която му беше определена, то тя се бе заблудила много. Той бе прекарал достатъчно много време в кралския двор — толкова много, че почти беше забравил силата на простите думи и действия. Сега я усети отново.

Сирен го изслуша с изумление. Почти толкова смущаваш беше фактът, че Бретонови не възразиха — те просто седнаха отново, сякаш положението е овладяно. Тя се усети белязана, собственост на Рене Льомоние. Това я ядоса. Независимо, че тя бе причината да се стигне дотам. Преди да е изтекла нощта, тя щеше да постави мосю Льомоние на място. Каквото поиска, наистина! Тя щеше да му каже какви са желанията й и да го видят после как ще ги изпълнява!

Капитан Додсуърт запълни паузата с обяснение за стоките, които беше донесъл, и по-специално за красивите фаянсови чаши и кани, които можеха да заинтересуват Сирен. Той беше готов да отиде да ги донесе, когато около вратата настъпи раздвижване.

Влезе дежурният офицер на кораба.

— Извинете, капитане — каза той с равен глас. — На брега има индианци. Изглежда, че искат да преговарят.

Първата мисъл на Сирен беше, че диваците са ги проследили и са дошли за печалбата им. Същата мисъл се мерна и на Бретонови и те в миг отместиха столовете си и се отправиха с тежки крачки към палубата. Капитан Додсуърт, като извика да му донесат далекогледа, последва другите.

Индианците си бяха наклали огън. Той изглеждаше като подскачащ фонтан от светлина на тъмния бряг. Около него се движеха фигури — черни силуети върху фона на пламъците.

Отгоре звездите пробождаха студеното нощно небе като ярки диамантени точици. Корабът бавно се издигаше и спускаше на вълните, а водата плискаше корпуса. Някъде откъм носа се чуха ниски мъжки гласове.

Далекогледа беше донесен. Капитан Додсуърт го насочи към индианците. Доста време мина, преди да каже нещо. Най-после разтърка очи: