Читать «Авантюристката» онлайн - страница 63

Сирен обръщаше нищожно внимание на бъбренето и пиенето. Случаят за бягството им от индианците бе разказана набързо от нея. Разговорите за икономическата обстановка в Европа на задържа вниманието й за дълго. Вместо това тя наблюдаваше агента на маркизата — Туше.

Той беше дребен човек с хилави гърди и остри черти на невестулка. Кожата му беше подухнала и пъпчива, а ноктите му бяха дълги, закривени и жълти. Изражението му беше прикрито и високомерно и въпреки, че обръщаше чашата при всеки тост, нямаше забележим ефект.

Това, което безпокоеше Сирен, бе защо точно Туше се намира на борда. Тревогата не беше само нейна. В една пауза Жан подхвърли през масата:

— Тук като търговец ли присъстваш, или като агент?

Въпросът, който увисна не произнесен беше, дали Туше действа от името на маркизата. Това не беше невъзможно и ако знаеха това, опасността би била по-малка. Ако Туше представяше маркизата в сделките би било неправдоподобно, но не и невъзможно той да информира за техните сделки.

Но не беше толкова лесно да се измъкне нещо от него.

— Зависи — каза той с лека усмивка — от парите.

Жан отправи към Пиер бърз поглед. Отговорът на Туше можеше да означава, че той е готов за подкуп, за да скрие, че знае за дейността им.

— Перспективите за търговия никога не са били по-добри — каза нехайно Пиер.

— И шансовете за успех против патрулите за контрабандисти — по-лоши.

— Човек би помислил, че те са по-отпуснати сега, когато войната свърши — оплака се Додсуърт.

Пиер сипа ром в чашата си.

— Войната няма да свърши за нашите две страни тук, докато едната не придобие надмощие в Новия свят.

— То ще бъде наше, приятелю. Ние работим повече и няма да се предадем.

— Вие ще се изнесете — каза Пиер със смях — или индианците ще ви убият, защото сте ги изместили от земите им. Ние приемаме живота по-леко, ние французите — като дар, а не като работа, която трябва да се свърши и затова бихме издържали в мир до диваците дълго след като вие, англичаните, сте се върнали на малкия си остров.

Туше кратко се изсмя.

— Всички вие говорите много, но не сте построили нищо.

— Нито сме разрушили нещо — каза с достойнство Пиер. — Какво повече ни е нужно, освен лодка, храна и вода, може би малко тютюн или малко хазарт да си развеселим дните?

— Богатства? Хубав дом? Прислужници, които да работят, за да се чувствате добре?

— Ба! Тези неща могат да се правят и нощем. Това, което има значение са хората, семейството, приятелите.

— Тогава няма да имате нищо против, ако ви изместят в търговията или ако някой дойде и ви отнеме мадмоазел Сирен, предлагайки й нещо по-добро?

Сините очи на Пиер хвърляха искри:

— Търговията е игра и няма да ме победят в нея, ако зависи от мен. Колкото до Сирен, ние не я задържаме. Тя може да си отиде, ако поиска, но е достатъчно разумна, за да се поддаде на ласкателства.

Сирен, която срещна очите на Пиер, след като той свърши, си помисли, че в думите му се съдържа послание към нея. Тя не за първи път се питаше дали не е постъпила глупаво. Но не, все пак не беше затворник на Бретонови. Тяхната обич и страх за нея ги бяха накарали да я пазят. Това, което искаше Пиер тя да разбере, беше, че те се доверяват на нейната преценка и затова бяха прехвърлили правото да я защитава на Рене. Тя би искала да се чувства така сигурна.