Читать «Авантюристката» онлайн - страница 62

— Мадмоазел Нолте, — каза той, покланяйки се над ръката й — винаги е удоволствие да ви приветствам на борда на „Полумесец“.

В очите й изгря доволна усмивка.

— Капитан Додсуърт, галантен както винаги.

— Така е, защото вие извиквате това у мен.

— Въпросът е дали извиквам и щедростта ви?

— Винаги!

От тъмнината зад капитана напред пристъпи един човек.

— Това, ако не се лъжа, е красивата дама контрабандистка. Малко са мъжете, мадмоазел, които да не бъдат щедри към някой с вашето очарование заради желаното завръщане.

Сирен чу, че Гастон се качва на борда, после усети лекия скок на Рене върху палубата. Нямаше време да се обърне назад, нямаше време за предупреждение.

Новодошлият, човек, който вече се беше укрепил на кораба като дървояд в дъска, беше Туше, въпреки че беше съмнително да се представи с това име. Нисък и слаб с извито тяло като на гладна котка и плоско лице, той беше известен като джебчия, дребен крадец и продавач на забранено бренди, на роб и индианци. Според най-упорит слух, той беше търговски агент на маркизата, мадам Вудрьой. И неин платен информатор.

7.

Срещата, която се състоя при капитана, беше опипване на почвата. Храната беше обикновена — бобена чорба и печена риба, последвана от варено говеждо с лук и гарнирано с варени картофи и зеле. „Полумесец“ беше пристигнал направо от Бахамите, където бяха търгували със солена сланина и греди за кораби срещу стоки, докарани от Англия на дълбоководните фрегати. Бяха донесли също и портокали и ром, както и една алкохолна напитка, приготвена от сока на захарна тръстика — тафия.

Бяха девет човека. Сирен, като единствената присъстваща жена зае почетното място отдясно на капитана. От едната й страна седеше Жан, от другата — Гастон. Отсреща беше Пиер, отляво седеше Рене, до него — Туше, а края на масата се заемаше от корабния първи помощник.

Главното, с което се занимаваха вечерта, ако не и главната цел, беше обявена скоро. Капитан Додсуърт, вдигайки към Сирен чаша с ром, обяви:

— За най-тъмните очи и най-сладката усмивка тази вечер в световния океан!

Това беше състезание по пиене. Победител щеше да е мъжът с най-здрава глава, а наградата щеше да е преимущество в търговията, което щеше да добие мъжът с най-неразмътена глава. Но имаше и нещо повече от това. Докато гледаше капитана, Сирен имаше чувството, че той също щеше да играе на страната на Бретонови срещу агента на маркизата, за да засили конкуренцията. Двамата вероятно можеха да изиграят такава игра. Комплиментът към нея не беше нещо повече от уловка, но можеше да бъде използван. Тя се усмихна и вдигна чашата си с тафия:

— За всички моряци, които рискуват толкова много в търсене на… усмивки.

Тостовете се заредиха и ставаха все по-бурни. Пиха за английския Джордж и френския крал Луи, кралиците на двете страни и любовниците на двамата мъже. Пиха за проклятието на акцизните на всички националности и отдадоха уважение на красивия син цвят на индигото, за любимия прасковен цвят на Ла Помпадур, който можеше да е, а можеше и да не е цветът на зърната на гърдите й, за благородните и подмладяващи, ако не й повишаващи половото желание качества на треската и морската котка.