Читать «Авантюристката» онлайн - страница 61

Сирен рядко обръщаше внимание на това, което облича, гледаше само да е винаги чисто. Тази вечер, обаче, тя откри странно неудовлетворение от външния си вид. Би искала поне веднъж да види как ще изглежда в изискан тоалет, напудрена коса, в коприна и сатен и поръбен с дантела костюм, каквито се изискваха в кралския двор и дома на губернатора. Рене беше привикнал да вижда жените в такива луксозни дрехи. Не че я беше грижа. Неудоволствието й бързо премина. Беше си щастлива и така, без да е нужно да пази прекалено дългите си поли да не се влачат в калта, и без трудност да диша, причинена от силно пристегнат корсет. Колкото до кринолините, те бяха толкова широки, че жената трябваше да се обърне настрани, за да мине през вратата и заемаше място за двама на масата за вечеря — не би ли изглеждала смешна с тях на малкото корабче, или изкачвайки се на борда на кораб?

Въпреки пренебрежението към тия подробности, тя изпита особена болка, когато очакваната покана от капитана на кораба пристигна. Разпусна косата си и я изчетка, докато заблестя с меко златно сияние, после я остави пръсната на гърба си, с няколко къдрици, измъкнати от шапчицата около лицето в стила на младите жени, които си търсят жених. Освен това тя използва тяхната хитрост да отпусне връзката, която прибираше блузата на деколтето, разкривайки гладката закръглена горна част на гърдите. Целта — каза си тя — няма нищо общо с очакванията на Рене за това как трябва да изглежда една жена. По-скоро беше тактика в корабната търговия. Всичко, което можеше да отвлича вниманието на капитана, щеше да е добро.

Когато най-после стигнаха с лодката си до кораба, вече беше паднал мрак, както става през късния януари. Сирен тръгна първа по олюляващата се стълба. Тя се изкачи с лекота, въпреки, че беше благодарна на прикриващата тъмнина, тъй като крайбрежният вятър повдигаше полата й.

Капитанът стоеше на палубата, готов да й подаде ръка. Капитан Додсуърт беше висок и луничав, с морковена коса и винаги готов да се засмее. Гостоприемството му беше щедро и винаги слушаше новините за френската колония така, сякаш събитията се бяха случили на луната. Той беше печен търговец. Бретонови бяха търгували с него и преди и невинаги в тяхна полза. Жан го наричаше пират на студените води.