Читать «Авантюристката» онлайн - страница 48

Той просто се преструва, помисли си отначало тя — скоро ще започне да отпада. Когато това не стана, тя беше убедена, че се държи на нейните усилия — третото гребло. Единствената друга възможност беше раните му да не са били толкова сериозни — каквито изглеждаха и както той го показваше, макар че…

Ако такава мисъл беше хрумнала на Жан и Пиер, те не го показваха. Те само наблюдаваха Рене през първите няколко левги, за да бъдат сигурни, че няма да преобърне пирогата после го оставиха.

За Рене гребането беше възможност да изкара част от по-дълбоката болка от гърба си. Движенията, веднъж приспособил се към тях, бяха успокоителни с повторението си. Те му даваха свобода да остави мислите си спокойно да блуждаят, да обмисли по-задълбочено проблемите, които можеха да възникнат.

Това ставаше, разбира се, когато вниманието му не беше привлечено от жената пред него. Плавната грация на движенията й беше завладяваща, както и начинът, по който полата обгръщаше талията и лягаше върху изпънатия й крак, на който се подпираше. В линията на гърба й имаше такава симетрия, а в слабите й ръце се криеше такава сила, че беше очарователно да се гледат плъзгащите движения. Тя носеше шарф, завързан на главата, но дебелата й блестяща плитка се подаваше под него, и къдрейки се с детска мекота накрая.

Тя беше негова. Странно, колко удоволствие му носеше споменът. Винаги бе вярвал, че стои над сантименталността. Никоя от онези, с които бе флиртувал и с които бе спал, не беше останала в мислите му като тази. Защото е нова за мен, уверяваше се той. Никоя друга жена не му бе казвала, че няма никаква друга нужда от него, освен услугата му за една нощ. Той беше заинтригуван.

Все пак това, което си спомняше, не беше нейното отблъсване. По-скоро тялото й, сладката твърдост на устните, когато му отговори, бързо научавайки нюансите на целувката, сладкото стягане на ръцете й около него, горещите й кадифени дълбини.

Причината може би беше в това, че беше девствена. Това не бе изненада, тя го беше изрекла преди това достатъчно ясно, но беше нещо друго, напълно ново за него. Жените, към които насочваше вниманието си в миналото, бяха прелъстителни вдовици, отегчени съпруги на дълго отсъстващи съпрузи, проститутки в облика на почтени дами, оперни танцьорки, които чакаха сметките им да бъдат платени от покровителите им. Не беше в практиката му да прелъстява невинни. Той може и да играеше игра, но предпочиташе тя да е честна.

Това не беше възможно със Сирен. Той съжаляваше, но нищо не можеше да направи. Нито беше сигурен, че съжалението му е повече от повърхностно. Но в името на всички светии, харесваше му, че той единствен се беше любил с нея. Това я правеше за него по-специална, привързваше я към него по някакъв смътен начин, който не можеше да разбере. Колко щеше да продължи това — нямаше начин да знае, но сега то му доставяше опасно удоволствие. Тя беше неговото извинение, но можеше да представлява и опасност. Дори може би най-голямата опасност за него!