Читать «Авантюристката» онлайн - страница 50

Но не, разликата не беше само в дрехите, или дори в оръжието. Той изглеждаше по-едър край Бретонови, с повече задрямала сила в тялото. Лицето му бе загубило изтощения си вид, бяха изчезнали хлътнатините под скулите и кожата му бе възвърнала здравия си тен. В очите му грееше проницателност, а коравата гънка около устата загатваше за неподозиран резерв от сила. Косата му, макар и къса, беше прибрана назад в малка, стегната опашка, завърна с черна лента, и без перука или пудра, както косите на Бретонови. Изглеждаше като преоблечен плантатор, излязъл да провери владенията си, който не би се поколебал да се потруди, ако се наложи. И освен това — не изглеждаше кротък.

Рене усети погледа на Сирен върху себе си и обърна глава да го срещне. Би дал много да разбере какви мисли я измъчват наистина!

Почиваха си, пиеха кафе и разговаряха, когато Пиер внезапно вдигна глава и направи бърз жест да замълчат.

По-големият брат излезе от прикритието на дъбовете, където почиваха. Обърна се първо на едната, после на другата страна, оглеждайки с присвити очи извиващия се воден път, откъдето бяха дошли и блатото, което се простираше пред тях. Той подуши въздуха.

Останалите също станаха, оглеждайки се във всички посоки. Може да не беше нещо повече от усещане за напрежението на Пиер, но на Сирен й се струваше, че във въздуха се таи нещо. Откъм дърветата, в посоката, от която току-що бяха дошли, внезапно се издигна ято птици, които писукаха уплашено. Нещо не беше наред.

Жан бързо глътна остатъка от кафето си и изпразни утайката от дървената купа. Обърна се към брат си:

— Тръгваме ли?

— Да — каза решително Пиер. — Тръгваме.

Беше въпрос на минута да съберат бидона с вода и чашите, чайника за кафе и кожената торбичка с апетитни питки. Натовариха ги на пирогите и отплаваха.

Преди да са успели да вдигнат греблата откъм дърветата се плъзна друга лодка. Изглеждаше огромна — беше пълна с индиански воини. Това не беше приятелски настроена група. Изстрел от мускет изтрещя над водата.

Той мина покрай тях, вдигайки гейзери вода. Един от патроните се заби в пирогата, а Сирен чу другият да просвистява между нея и Рене. Лодката с десетина ренегати чоктау за момент остана скрита в сив облак дим, после като дяволи, излезли от ада, индианците разкъсаха дима и се хвърлиха стремително към тях.

— Греби, в името на Света Мария! Греби дълбоко!

Може би щяха да успеят да избягат от нападателите си или поне да се отдалечат на достатъчно разстояние, така че индианците да решат, че не си струва да ги преследват.

Индианците не показваха признаци на отстъпление. Лицата им, разкривани от жажда за кръв, изглеждаха още по-жестоки от боята. Тези измежду тях, които имаха мускети ги презареждаха.

Пирогата се плъзгаше по водата, подскачайки напред с всяко съгласувано движение на греблата. Нямаше напразни движения, не губеше напразно енергия, само присвиващи вътрешностите усилия. Можеха да запазят дистанцията, но не можеха да се изплъзнат. Усети се леко движение в лодката. Сирен погледна назад и видя, че Рене беше оставил греблото и вземаше мускета си. Той се прицели, стреля.