Читать «Авантюристката» онлайн - страница 49

За да облекчи гърба си, той гребеше от двете страни на пирогата. От греблото капеше вода, когато се обръщаше. Водата изпръска врата на Сирен. Тя въздъхна при допира на студените капки и се обърна да го погледне.

— Съжалявам — измърмори той, въпреки че не можа да предотврати усмивката, извила устните му.

— Предполагам — подхвърли тя и се обърна напред. Не вярваше, че я е напръскал нарочно, но не трябваше да изглежда толкова доволен от себе си.

Спряха за обяд в тревиста дъбрава — гладко възвишение от пясък и древни морски черупки, осеяно с дъбови листа, от които идваше името му — едно от многото, пръснати из блатата. Сутрешните усилия бяха изострили апетита им и кейкът на Сирен, направен от брашно, мазнина, късчета свинско месо и боб, оформени на плоски питки и изпържени в тиган, получи много похвали. После стъкнаха малък огън от дъбови клонки и си свариха кафе.

Поразходиха се нагоре-надолу, но повечето време седяха, подпрели гърбове на някой дънер за облекчение след дългите часове на гребане. Сирен беше донесла одеяло от пирогата и легна на него със свити колене и ръце под главата, загледана в бледото зимно небе.

Чувстваше странно безпокойство. Преди два дни заминаването им я смущаваше. Рене си бе отишъл след бурната нощ на болка и копнеж. Не знаеше какво да очаква и от Бретонови. Мислеше, че ще последват обвинения или, може би, шеги и грубовата насмешка. Но не стана нищо такова. Сякаш бяха доволни от случилото се. Това я караше да недоумява — дали не изпитваха облекчение, че са се освободили от грижата за нея. Тази мисъл не беше приятна.

И все пак тяхното мълчание не изглеждаше нормално. Те бяха общителни хора, говореха и се смееха неспирно. Всъщност, осъзна тя, те бяха станали странно тихи от нощта, когато беше дошъл Рене. Дали имаше нещо, свързано с този човек, което ги държеше потиснати и нащрек?

Тя обърна глава и спря погледа си върху Рене. Той беше останал в квартирата си известно време преди да заминат, въпреки че ги беше посетил няколко пъти, за да обсъдят детайли за неговото участие в продаването на индигото. Той не беше направил никакъв опит за интимност с нея, въпреки че беше достатъчно учтив, удостоявайки я с поклон и усмивка. Един или два пъти беше улавяла поглед му върху себе си, но нищо повече. Толкова по-добре! Беше готова с яростно отблъсване, ако той беше направил някакъв опит.

Трябваше да признае, че сега той изглежда различно. Причината беше най-вече в дрехите — тя беше свикнала да го вижда или почти гол, или в елегантното облекло на джентълмен. Сега беше облечен с похвална простота — в сиво сако с рогови копчета и черен вълнен панталон, носеше обикновени чорапи и обувки. Само ризата му беше фина, но без дантелено жабо. До него лежеше кремъчен мускет, последна изработка.