Читать «Авантюристката» онлайн - страница 46

На глас произнесе:

— Ще се опитам да запомня.

— Има още нещо, което трябва да разбереш извън всякакво съмнение, така че слушай добре. Можеш да дойдеш на експедицията, можеш да се наричаш мой покровител, ако ти харесва, но дотук свършва всичко. Няма да споделяш леглото ми. Не ми дължиш нищо, нито аз на теб. Ясно се изразих, нали?

Устните му бавно се извиха в усмивка, после тя се появи и в очите му.

— Позицията ти е ясна и бих искала да се съглася. Просто ще бъда честно от моя страна да те предупредя, че не мога.

— Какво означава това? — тя стисна зъби от усилието да не закрещи и да извика с това Бретонови отново.

— Считам, че още ти дължа много — и намирам у себе си силно предпочитание на твоя метод на отплата.

— Докосни ме — каза тя със свистящи нотки — и ще те убия.

Той отметна глава разглеждайки я през миглите си.

— Ти свободно се изказа, сега изслушай и мен. Никога не съм насилвал жена, нито имам намерение да го правя тепърва. Но това не значи, че няма да те ухажвам, когато имам възможност и да спя с теб, ако ми бъде позволено, или успея да създам такава възможност. Така че, изграждай защитата си, скъпа, нямам нищо против. Дори го предпочитам. Лесните завоевания на се толкова интересни.

— Аз не съм твое завоевание!

— Още не.

— Вън! — каза тя с глас, треперещ от потиснат гняв. — Излез навън.

Той тихо се засмя.

— Изхвърли ме.

Тя не можеше да се бори с него както беше съблечена, съвсем не би било разумно. Обърна му гръб.

— Няма да ти доставя това удоволствие!

— Тогава, предполагам, че оставам — каза той, настанявайки се на дюшека, — поне до сутринта.

Сирен не благоволи да отговори. Тя се качи в хамака си и се опита да лежи, без да отпуска завивката си. Леглото, закачено на куки, се люлееше и скърцаше. Най-накрая затихна.

Рене лежеше с ръце под главата и гледаше в тавана. Не можа да устои да не я подразни, макар че ако беше показала и най-малкия признак на истинско притеснение, той можеше да я успокои веднага. Нямаше намерение да стои вързан за нея ден и нощ, въпреки че трябваше и щеше да бъде наблизо. Нито му трябваше раздразнението на жена, която да прави сцени в неподходящ момент. Щеше да поддържа флирт с нея, да усилва вниманието си към нея само доколкото да раздуха пламъците на гнева й и да поддържа неразбирателството си с нея, но няма да се въвлича повече.

Или щеше? Вкусът й и усещането за нея пробяга в спомените му и той би искал да я вземе отново сега, да я притегли долу при себе си на твърдия под. Нямаше да е лесно да бъде сам, когато тя е наблизо, под ръка.