Читать «Авантюристката» онлайн - страница 47

Щеше да се справи, щом трябва. Честта го изискваше. Честта можеше да бъде строг надзирател.

Беше студено без тялото на Сирен до него и без завивката му, която тя беше взела със себе си.

— Сирен? — тихо прошепна той. — Мога ли да си взема завивката или одеяло?

Тя не отвърна.

Той вдигна ръка и проследи с пръст извивката на хамака по гърба и бедрата й. Тя се дръпна. Приглушен от завивката върху главата й, отговорът дойде:

— Замръзвай. Това може да охлади излишния ти плам.

Наистина можеше. Мърморейки през зъби, Рене се обърна настрана и придърпа част от постелката върху себе си. Миг по-късно вече спеше.

Те напуснаха Ню Орлиънс подир пет дни. Заминаването беше предизвикано от съобщение от долното течение на реката, че английският кораб, който очакваха е изпратен от Билокси. Докато стигнат до брега, минавайки през езерата от заливите и реките, които представляваха тайният път под Ню Орлиънс, корабът щеше да е хвърлил котва в един от малките входове или заливи по бреговата линия на Луизиана. Времето, което той можеше да остане там, беше ограничено. Групата на Бретон трябваше да се движи бързо, с минимално закъснение.

За транспорт използваха две големи пироги. Пиер, Сирен и Рене бяха в първата, а Жан и Гастон ги притискаха отзад. Тези съдове, които понякога бяха коварни за управление, бяха идеални за път с много извивки, където понякога имаше блатисти места с малко вода.

Беше студено и влажно, но гребането ги стопляше. Сирен гребеше на почивки.

Реките и потоците се извиваха като змиорки към залива, някои се връщаха обратно успоредни на себе си, така че трябваше често да пътуват три левги, за да се придвижат малко на юг. Езерата бяха обширни и спокойни, естествени резервати. По бреговете им растяха свежи водни растения и огромни кипарисови дървета се издигаха от плетеница корени с гладки върхове към небето като колони на катедрала. Сивите кичури мъхове, сплъстени като брада на старец висяха от клоните на дърветата и се люлееха на вятъра с мрачна грация. Тук-там се виждаха разни участъци с плуващи растения — зелени и кафяви килими, които изглеждаха достатъчно твърди да се стъпи на тях, но не можеха да издържат нещо по-тежко от водно конче.

Това време на годината беше не само най-доброто за пътуване, но и най-доброто за търговия за тези, които живееха около Ню Орлиънс. Пълноводието от зимните дъждове правеше пътуването по-лесно, докато снеговете на север спираха търговците от Илинойс за по няколко седмици. Да събере човек кожи от южните индианци, въпреки че те не бяха с такова качество като северните, означаваше да изпревари всички на пазара и да получи по-добра цена за кожите, отколкото по-късно през сезона.

Дори без нашествието от насекоми и влечуги гребането на пирога не беше лесна работа. Постоянното навеждане, загребване и изваждане на греблото водеше до напрежение в гърба и мускулите на ръцете, което бързо можеше да се превърне в изгарящо мъчение. Лекотата, с която Рене Льомоние навлезе в работата почти разстрои Сирен. Той не само налучка специфичния ритъм, който беше единственото средство против напрежението, но скоро научи и песните, които Бретонови използваха да поддържат ритъма и да пропъдят монотонността. Гласът му — дълбок баритон — звучеше без следа на задъхване и без отстъпление пред вдървеността и болката, които тя беше сигурна, че трябва да усеща в наранения си гръб и ребра.