Читать «Авантюристката» онлайн - страница 45

— Не — възропта тя.

Не й обърнаха внимание.

— Можете ли да гребете лодка?

— Гребал съм по Сена.

— Мисисипи не е толкова кротка и прощаваща. Можете ли да стреляте?

— Това мога да правя.

— Не — каза отново Сирен.

— Но убивали ли сте някога човек? — попита Жан, гледайки с твърд поглед Рене.

Рене не отговори, но и не отмести поглед.

— Разбира се, може да не считате дивака за човек, но той е смъртен враг, — продължи с ирония по-младият Бретон. — Но да кажем, че можете да защитавате себе си и нашата Сирен, имате ли намерение да инвестирате, или просто ще излезете с нас?

— Ще споделя риска, ако ми позволите.

Сирен се изправи, увивайки се в завивката.

— Какво е това? — попита тя, гледайки ту един, ту друг. — Какво правите?

Пиер отговори:

— Това е споразумение между мъже, скъпа. Колкото до това, какво правим — вземаме си партньор.

— Правете каквото искате — произнесе тя твърдо и премерено, — но разберете, аз не съм част от тази игра.

— Това е въпрос между теб и мъжа, когото си избрала.

— Не съм избрала никого!

— Така ли? Изглежда другояче.

Сирен вдигна глава с блеснали и потъмнели очи.

— Не ме интересува как изглежда, не съм търсила покровител, нито го искам!

— Много жалко, скъпа, тъй като вече имаш, независимо дали го искаш или не.

Пиер я гледа един дълъг момент, а лицето му беше твърдо от болката в очите. Той рязко се обърна, като че ли с презрение, и отмествайки Жан и Гастон дръпна завесата на мястото й. Вече от другата страна, той отново заговори:

— Заминаваме след седмица, Льомоние. Бъди готов.

Защо? Това Сирен не можеше да разбере. Не че Бретонови никога не вземаха партньор със себе си, не беше необичайно да вземат друг човек и дори двама. Но те бяха воажор и, родени в този суров нов свят и го познаваха. Не беше разумно от тяхна страна да вземат новодошъл, човек, който не само беше незапознат с природата тук, но и беше в приятелски отношения с губернатора, и следователно — подозрителен.

Задължение на губернатора, като върховен главнокомандващ тук, бе да спре контрабандата, която процъфтяваше. Бяха обявени награди за информаторите за лица, замесени в такива нелегални дейности. На контрабандата се гледаше като на кражба от френските щати, тъй като тя отклоняваше доходите, които иначе щяха да отидат в кралската хазна. Наказанието беше бичуване, като броят с ударите се определяше от степента на вината, после доживотна присъда на кралските галери.

Беше ли възможно да е докарала информатор сред тях?

Сирен бавно се обърна да погледне Рене Льомоние.

— Защо правиш това?

— Мисля, че чу.

Погледът му беше ясен, без коварство и все пак в него имаше нещо, което я смущаваше.

— Ако това е просто импулс, моля те да премислиш. Човек, който не знае нищо за блатата и горите може да бъде опасен за всички, както и за себе си.

— Оценявам загрижеността ти, но бих си пожелал по-голямо доверие.

— Това е нещо, което трябва да заслужиш, като всички мъже, дошли в Луизиана.

Рене я наблюдаваше, впечатлен от самообладанието й, с което потискаше гнева, който караше гърдите й бързо да се повдигат и спускат. Тя чувстваше, че е предадена и имаше право. Но тя нямаше да загуби от това. Той си го повтаряше в тишината, позволявайки на погледа си да докосне строгия овал на лицето й, богатата топлота на косата, величествената стойка, позлатена иззад раменете от светлина, проникваща през завесата. Човек със сигурност не се жени за жена от такава ниска класа, но той ще се погрижи да не й липсва нищо, дори и съпруг, преди да се върне във Франция.