Читать «Авантюристката» онлайн - страница 44

— Нужно е повече от това. Ти си твърде апетитно парче, за да ти позволя да се движиш сама.

Внезапно Рене, който внимателно слушаше, се обади:

— Аз ще бъда нейният покровител.

Жан изръмжа и се приготви да се спусне напред, но Пиер го спря с повелителен жест. Сирен се обърна и погледна Рене с изненада в очите.

— Няма нужда — прошепна тя тихо. — Този скандал не те засяга.

— Остави го да говори — каза Пиер, въпреки че нещо като мъка проблесна на лицето му.

Рене се изправи на крака и открито погледна другите мъже.

— Бъркате, не правя това нито от страх, нито от благодарност. През изминалите няколко дни открих, че силно съм се привързал към Сирен. Какво е тя за вас, или вие за нея — не знам, но това мога да ви обещая. Нищо лошо няма да й се случи заради мен, нито ще бъде позволено на някого да я засегне, докато е под мое покровителство.

Сирен, слушайки в изумление, се опита да възрази.

— Ще млъкнеш ли? Не се нуждая от помощта ти.

— Под ваше покровителство — повтори Пиер. — И каква ще ви бъде тях?

— Това засяга нас двамата.

Жан тихо изстена.

— Любовница, значи. А може би покровителството няма да продължи повече от нощ две?

— Вярвам, че ще бъде по-дълго. Мислех, дори се надявах, че ще продължи поне докато трае следващата ви експедиция за среща с англичаните.

Жан изруга, Гастон повтори след баща си с бледо лице. Пиер остана спокоен, но очите му се присвиха:

— Надявам се, че ще обясните.

— Простете резкостта ми — каза Рене, навеждайки глава в мълчаливо съгласие. — Разбрах за индигото скоро след като го качихте на борда. Не беше трудно да се досетя, тъй като преди Жан да си измие ръцете, под ноктите му имаше доста синилка. Лежах и си мислех за приключенията, които предприемате и печалбата, която ще направите и открих у себе си голямо желание да ви придружа в това начинание.

— За пари, естествено? — каза Пиер.

— Не ги пренебрегвам, макар че всъщност имам достатъчно от семейството си, разбира се, ако не ги проигравам по игралните маси. Може да не повярвате, но ще ви кажа истинската причина. Омръзна ми цивилизацията и нейните правила! — преситен съм от нея. Сега искам да изуча пустошта, след като съм тук, да видя индианците, живота им, и може би да направя нещо, което носи известен риск. Не мога да ви обясня тази нужда, мога само да кажа, че тя съществува.

Съмнително е дали би могъл да уцели обяснение, което по-подходящо да удовлетвори Бретонови. Контрабандата не просто беше тяхна професия — тя бе развлечение и радост. Печалбата, разбира се, беше важно съображение, но то беше далеч надхвърлено от удоволствието на добиването й, докато избягват да не бъдат заловени от кралските войници, убити от индианци или погубени от някое природно бедствие.

— Искате да дойдете с нас? — невярващо попита Жан. — Парижки денди като вас? Няма да преживеете и десет минути там.

— Възможно е — съгласи се Рене с лека усмивка в сивите очи. — Но е възможно и да ви изненадам.

Сирен премести очи от Пиер към Жан. Двамата мъже се спогледаха мрачно. Нещо в изражението им, вниманието, възприемането, й говореше, че те обмислят предложението. Май наистина се канеха да вземат Рене!