Читать «Авантюристката» онлайн - страница 43

Сирен не отговори. Обади се Рене:

— Струва ми се — каза той със сух глас — че е очевидно.

Думите му възпламениха Пиер.

— Ах, ти копеле! Така ли ни се отплащаш?

— Странно, наистина… — започна Рене.

Когато Пиер, с убийствен блясък в сините си очи, тръгна към него, Сирен вдигна ръка да го спре.

— Вината е моя, не негова — произнесе тя със сух глас. — Той не е направил нищо, което аз да не съм искала.

— Как можеш да кажеш такова нещо? — Жан сви юмруци и сложи ръце на кръста.

— Защото е истина.

— Невъзможно. Той те е прелъстил, омаял те е с лъжи.

Тя отметна косата си, движението й беше и знак за отрицание:

— Не. Аз поисках това от него.

— Като проститутка? Никога. Искаш да го предпазиш, но няма смисъл.

Жан понечи да се втурне покрай брат си. Гастон, с мрачно лице, скочи на крака.

— Не се нуждая от защитници. — Гласът на Рене звучеше метално, докато той се повдигна на едно коляно. Когато погледна Бретон, погледът му беше спокоен, предизвикателен и без страх. — Ще дам на всеки от вас или на всички удовлетворение, ако поискате, но първо бихте могли да се попитате кое е тласнало Сирен към тази постъпка.

Жан изплю груб епитет, втурвайки се край брат си. Ръката на Пиер изхвръкна и той го хвана за ризата.

— Чакай — каза той с опасни нотки в гласа. — Льомоние има право. Да чуем Сирен.

Дъждът се чуваше силно във внезапната тишина. Сърцето на Сирен подскачаше лудо. Тя навлажни устни:

— Исках свобода. Омръзна ми да бъда наблюдавана и пазена като някаква ценност.

— Ти си ценност с голяма стойност — каза грубо Пиер.

— Аз съм човек. Искам да влизам и излизам без винаги до мен да стои пазач. Искам да правя каквото пожелая и когато пожелая. Искам да бъда свободна!

— Не знаеш какво говориш. — По-възрастният Бретон направи бърз жест с ръка. Беше груба, мазолеста ръка. — Жените трябва да бъдат пазени.

— Защо? За да се осигури чистотата и верността им? Има разлика между пазене и затворничество.

Пиер я загледа със смръщени вежди.

— Никога не сме искали да те затваряме, или да те направим нещастна.

Сирен стисна ръце върху кожената завивка.

— Не съм била нещастна, но постоянното наблюдение ме вбесяваше. Опитвах се да ви кажа, но вие никога не слушахте.

— И реши, че това е начинът да се сложи край?

— Как другояче? Повече няма да има нужда от пазач!

— Така ли си мислиш?

— Защо? Жените, които не са девствени се движат по улиците сами през деня и през нощта.

— Искаш да станеш проститутка? — Тонът на по-възрастния мъж беше заплашително тих.

— Разбира се, че не! Но такива жени ходят без пазачи, просто защото знаят, че няма какво да губят.

— Очакваше да ти позволим сега да ходиш по улиците без придружител, когато си поискаш?

— Защо не?

— Но ти не искаш да станеш проститутка?

— Казах, че не!

— Кой ще те спаси от вълците, когато надушат, че си познала мъж? Кой ще те спаси да не станеш тяхна плячка, тяхна проститутка?

В кафявите й очи блеснаха гняв и унижение. Никога никой не й беше казвал такова нещо, и особено Пиер Бретон. Все пак тя не показа колко я е засегнал. Вдигна глава и произнесе отчетливо:

— Ще се пазя сама. Нося ножа, който ти ми даде и съм запомнила как да го използвам.