Читать «Авантюристката» онлайн - страница 42

Последната, по-скоро горчива мисъл, я смути. Неговият опит не я засяга, тя само го беше използвала. Почти не можеше да си спомни нещо, което да показва, че раните бяха повлияли на способностите на Рене като любовник миналата нощ. Имаше може би малко повече внимание и нежност и по-малко енергичност в действията му, но на нея й се струваше, че това няма нищо общо със силата му. Беше й приятно да знае, че той нямаше да бъде беззащитен срещу пазителите й.

Нито пък можеха да го сварят неподготвен. Той вече не спеше. Не беше сигурна как го разбра — не беше помръднал, не беше издал звук. И все пак тя можеше да се закълне, че лежи нащрек и съсредоточен. Още мислеше за това, когато една гръмотевица преряза небето над широката река зад люлеещото се корабче.

Изведнъж разбра кое го беше издало. Напрежението на мускулите. И имаше сериозна причина за това. Зад закритата с перде врата се чу шум от раздвижване и леко проскърцване, когато единият от Бретонови стана от хамака си. Сигурно беше Пиер. Миг по-късно разцъфна жълтата светлина на восъчна свещ. Люлеенето на корабчето го бе разбудило. Въжетата трябваше да бъдат проверени.

Сирен направи конвулсивно движение, като че ли щеше да скочи и да се качи на хамака си. Ръката на Рене се стегна около нея. Тя се отпусна. Той беше прав — по-добре да не създава шум, който може да привлече вниманието. От друга страна, завесата, която преграждаше стаичката, обикновено стоеше отворена — тя я отгръщаше, след като се съблечеше за лягане. Това, че сега завесата е спусната, можеше да събуди подозрение.

И какво от това? Не искаше ли тя точно това? Не беше ли по-добре да бъде разкрита, вместо да дава трудни обяснения?

Сирен се отпусна и остана да лежи напълно неподвижно. За миг мисълта, че под завесата е гола я смути, но тя бързо я пропъди. Ако тя и Рене бъдат разкрити, щеше да каже, че вината е нейна. Този фатализъм подейства успокоително на опънатите й нерви, въпреки че изпитваше срам.

Външната врата се отвори и затвори. Чуха се ясно стъпки по палубата. Отгоре дъждът заплиска по кипарисовите дъски. Капките падаха тежко, със силен резонанс. После вратата на каютата с трясък се отвори от порива на вятъра, който вдигна завесата, издувайки я навътре. Зад нея Сирен видя Пиер да стои на прага на външната врата. Той гледаше право в нея.

Чу се трополене на боси крака, последвано от дръпването на завесата. Над тях стоеше Пиер с разкривено от гняв и неверие лице.

— Сирен!

Тя седна, притискайки кожата до гърдите си. Лицето й пламна в жар. Не беше очаквала разкаянието, което я притискаше. То й отне способността да говори и я накара да се почувства като наказано своенравно дете. До нея Рене също седна и се зае да обува панталона си.

— Какво означава това? — Жан беше този, който заговори, заставайки пред брат си. Гастон, който се беше надигнал в хамака си, поглеждаше зад тях с разширени от изненада очи.