Читать «Авантюристката» онлайн - страница 41

Яркият възторг нахлу така стремително и внезапно в нея, че тя се изви с вик в гърлото, а ръцете й се вкопчиха в раменете му. Той бързо събу панталона и се отпусна между бедрата й. Навлизането му — горещо и продължително — донесе мигновена, изгаряща болка, която премина, като по чудо, когато той притисна по-дълбоко. Въздишката й на облекчение и на сияйна радост облъхна рамото му.

Той се движеше над нея с премерена сила и тя се притисна към него, повдигайки се да посрещне бурята на неговата нужда, толкова дълго отричана, така доблестно сдържана и я обвърза със своята собствена. Заедно в тъмнината, споявани и разделяни, те се напрягаха да посрещнат неописуемото великолепие, което очакваха. То гореше около тях — светлина, която съзижда или разрушава, покорява или предлага редкия дар на милостта и толкова блестяща, че само времето можеше да разкрие разликата.

5.

Към сутринта лодката започна да се люлее на опънатите въжета. Ниско над главите изтрещя гръмотевица. Вятърът свиреше над покрива, удряйки в ъглите. Сирен се събуди изведнъж. Дълго се вглежда в тъмнината, без да може да се ориентира.

Рене лежеше зад нея и стройното му тяло я обгръщаше. Ръката му бе отпусната върху гърдите й. Тя чувстваше изпъкналите мускули на краката му и грапавината на космите до голото си тяло. Приятната му топлина я обгръщаше под завивката, въпреки че въздухът беше хладен.

Тя нямаше намерение да заспива с него. Не беше за вярване, че е прекарала по-голямата част от нощта, лежейки толкова близо до него, в ръцете му. Дори сега не й се искаше да помръдне, въпреки че мускулите й се бяха стегнали и имаше нужда да се протегне. Не че й харесваше положението, не, просто не искаше да събуди Рене в този момент. Трябваше първо да се справи със себе си, да подготви защитата си и да реши как ще се държи с него занапред.

Щом като загубената девственост трябваше да убеди Бретонови да й дадат повече свобода, то те трябваше да научат, че тя не е непокътната. Трудността да се направи това изведнъж й се видя огромна.

Това нямаше да им хареса. Пък и как щеше да намери думи да съобщи за новото си положение. Не се страхуваше от Пиер и Жан — не за себе си — те никога не я бяха наказвали, никога не бяха вдигали ръка на нея. Тя осъзна, че тяхното огорчение и разочарование е това, което я ужасява.

А какво ли щяха да направят на Рене? Тези мисли през цялото време се въртяха в главата й, но все пак не беше помислила, че тя ще бъде отговорна за това, което щеше да му се случи. Точно сега той не можеше да се защити. При нормални обстоятелства нямаше защо да се безпокои — ако Рене беше здрав, той без съмнение щеше да се справи с всякакви ситуации, особено от такъв характер. Миналият опит навярно щеше много да му помогне.