Читать «Авантюристката» онлайн - страница 40

Беше почти неволно, това леко, канещо повдигане на устните й. Той не се нуждаеше от повече и наведе своите устни към нейните.

Топла, устата му беше топла в хладината на нощта, докосването беше невероятно нежно и все пак изпрати тръпка по нервите й, която тя усети дълбоко в тялото си. Дъхът заседна в гърлото й и тя позволи на устните си да се прилепят до неговите, обладана изцяло от усещането, когато натискът се усили. Устните му леко се разтвориха и тя усети върха на езика му в деликатна игра. Остави се сляпо да я води, възбудена от сладостта, леката грапавина, прокрадващото се проникване, докато вътре в нея покълваше странно вълнение.

Удоволствието й щеше да е още по-голямо, ако не бяха мъжете от другата страна на завесата. Докосна я съжаление, че не може да се намери време и място без тяхното присъствие, после то изчезна.

Бързо, трябваше да бързат, преди другите да са се събудили и да ги прекъснат. Тази мисъл пулсираше в мозъка на Сирен, но Рене като че ли не усещаше такава напрегната необходимост да бърза. Той опита нежната линия на устните й и прокара върха на езика си по зъбите й, докосна ъгълчетата на устата и проследи чувственото очертание. Целуна брадичката й и опита соления дъх на клепачите, проследи обърканите извивки на ухото. Толкова омайващ беше огънят на влажното му докосване, че тя едва ли разбра кога е развързал връзката на тънката й избеляла нощница, кога е смъкнал ръкава й от рамото и сложил ръката си върху едната й нежно изпъкнала гърда. Тя издаде беззвучна въздишка и дишането й се ускори, докато той прокарваше влажна огнена пътека по извивката на шията й и надолу към ключицата. Той смъкна нощницата надолу и дъхът му премина върху напрегнатото, нежно връхче на гръдта й, карайки я да се стяга, преди да я вземе в горещото привличане на устата си.

Желанието нахлу в нея, закръжа във вените, нагорещи кожата й и се намести с болезнена уязвимост в долната част на тялото й. Лек вик се надигна в гърлото й и тя една го потисна. Връхлетя я паника. Това беше нещо магическо, нещо разрушително! Може би именно заради него дори вдовиците се омъжваха отново. Не е била права да си мисли, че то може да се използва толкова лесно. Искаше да спре това, да върне нещата както си бяха преди, но осъзнаваше в някакво кътче на съзнанието си, че вече е твърде късно. Твърде късно…

Силата на волята я беше напуснала. Тя покри с ръце гърба на Рене, избягвайки превръзката и беше изумена от играта на мускулите под кожата му и изгарянето на устните му във вдлъбнатината между гърдите й. Премести се, позволявайки му да смъкне дрехата още и да проследи смъкването нежно с уста и език.

О, той познаваше извивките и падините на женското тяло, знаеше нежното и търпеливо внимание, което беше нужно, за да се възпламенят. Беше нежен завоевател, носеше възхищение и радост. Сирен лежеше пулсираща и завладяна от омайните вълни на удоволствието. Завладяна от великолепието му и чудото на това, което ставаше, тя се движеше в пълно отдаване, в което имаше и тръпка на тревога. Безсилна в прегръдките на екстаза, тя се измъчваше от тихите звуци, напрегнатото дишане, мекото шумолене на постелката и чувството за отлитащото време. И все пак не можеше да отрече вихрения натиск, който се надигаше в нея, неотложната нужда, която се бе притаила и чакаше.