Читать «Авантюристката» онлайн - страница 39

Тези мисли я отвличаха. Нуждаеше се от тях, за да предотврати напрежението, когато Рене докосна плитката, преметната през рамото й, поемайки топлата й копринена тежест в ръка. Той намери панделката, с която беше вързана и я освободи, после прокара пръстите си през меките, преплетени кичури, разпростирайки ги върху извивката на рамото й и по гърба.

Ароматът, който се разнесе от косите й напомни уханието на лятна поляна. Рене го вдъхна, притискайки я до себе си. Невероятното покорство на жената, която държеше, беше дар, който той не заслужаваше. Знаеше го добре, но нямаше сили да откаже. Опасността от приемането му беше голяма — той пределно ясно усещаше мъжете, спящи от друга страна на завесата — но от това ставаше още по-сладко. Не, не трябва, не може да се съпротивлява, но Бог му е свидетел, тя няма да загуби от това. Последните няколко пропилени месеци можеха и да му помогнат. Дългите часове, прекарани в чужди будоари и нежните уроци, които беше получил сега можеха да се окажат от полза. За това, което щеше да дойде после, той не искаше да мисли. Всичко щеше да се оправи от само себе си, той беше сигурен.

Сирен имаше манастирско образоване, но беше излизала за пазаруване и за празници. Гувернантката й беше светска вдовица, която не вярваше в недомлъвки и премълчаване на фактите. Нещо повече — имаше няколко ученички, чиито родители бяха в каймака на кралския двор във Версай и които бяха чули и видели повече от неприличното поведение на придворните към слугини и други подобни момичета, отколкото можеха да си представят родителите им. Пък и да не беше така. Сирен едва ли можеше да живее с Бретонови на реката в неведение за физическата природа на съюза между мъже и жени. Беше готова, мислеше си тя, да изстрада унижението заради свободата, която щеше да получи в замяна. Но се оказа неподготвена за бавно надигащото се в нея любопитство и разгръщащото си чувство на очакване.

Странно, но гърдите й, притиснати до гърдите на Рене бяха твърди и настръхнали и усещаше как мускулите на корема й леко се присвиват във възбуден спазъм, когато тялото й се прилепи до неговото. Кръвта във вените й забърза. Усещаше плата на нощницата си като грубо, дразнещо препятствие. С чувство, каквото не знаеше, че притежава, тя усети сдържаността, която той си налага заради нея и му беше благодарна за това, докато в същото време по някакъв странен начин се усети освободена от задръжки.

Сирен погледна нагоре, опитвайки се да види мъжа, който я държеше в тъмнината. Можеше да различи не повече от неясните очертания на главата му. И добре, че беше така! Стисна клепачи и вдигна ръка, прокарвайки пръсти по рамото му до силната извивка на врата. Докосна линията на челюстта и твърдостта на леката брада, набола по бузата му, носле прокара пръсти по изваяните му устни, проследявайки гладката им, но стегната повърхност.