Читать «Авантюристката» онлайн - страница 38

Едно допълнително предимство на парижкия развратник беше, че той едва ли щеше да пожелае да се ожени за нея или да има дете от нея.

Толкова много бяха мъжете, които след няколко години живот в колонията бяха обсебени от идеята да имат собствена жена, някой, който да готви, да чисти и да топли леглата им. Сирен не чувстваше нужда да стане помощник на воажор или плантатор.

Не, тя беше избрала най-добрия начин. Сега беше необходимо само да сложи началото.

Когато след няколко часа братя Бретон се върнаха, те можеха да се чуят много преди да приближат корабчето. Гласовете им, извисени в песен, кънтяха над блатото и отекваха от дърветата край реката. Бяха пияни като мускетари и доволни от това, така че викаха и се смееха високо по палубата, докато всеки се опитваше да отвори галантно вратата на другия. Единственият страх на Сирен, която се притече на помощ и им отвори вратата отвътре, беше, че могат да паднат в реката.

Гастон беше влязъл отдавна и похъркваше насън. Не се събуди, дори когато баща му и чичо му блъскаха столовете в тъмнината. Сирен им се сопна, както правеше обикновено, после се прибра зад завесата. Минаха още няколко минути в тропане, блъскане и скърцане. Най-после настъпи тишина.

Сирен почака половин час. Дишането на двамата братя беше дълбоко и звучно и на момента преминаваше в хъркане. Нямаше представа дали Рене е заспал или не — откъм него не се чуваше никакъв шум. Но не беше смутена. Беше открила, че както и братя Бретон при нормални обстоятелства, той се събуждаше при най-малкото движение. Трудността беше да се промъкне в хамака си, без да го събуди.

Този път не беше по-различно. Куката на хамака леко изскърца. Когато се обърна, чу шумоленето на чаршафите от движението на Рене, който се надигна на постелката. Уплашена, че той може да заговори, тя коленичи, правейки му знак да мълчи.

Пръстите й докоснаха рамото му. Беше топло и гладко, със стегнати мускули. Дъхът й спря в гърлото, тя усети, че се задавя. За миг загуби дар слово.

— Тази вечер ли, Сирен? — прошепна той, после въздъхна.

Този звук я отпусна.

— Да, тази вечер.

— Предположих, че си размислила.

— Не. Не съм.

— Трепериш. Студено ли ти е?

Тя не беше усетила треперенето на пръстите си, което пробягваше и по ръцете й и стигаше до сърцето. То нямаше нищо общо с хладния въздух, въпреки че беше невъзможно да го признае.

— Сигурно… малко.

— Тогава позволи ми да те стопля.

Той взе китките й в ръце и я придърпа долу до себе си. Отначало тя усети съпротивление в мускулите си, но след като полежа малко до твърдите очертания на тялото му, обгърната в люлката на неговите ръце, се отпусна. Прегръдката му беше толкова топла, толкова сигурна! В нея имаше уют и безопасност, но нямаше и помен от изгарящо желание.

Изискваше се вяра да лежи така, без да се движи, подчиняваща се на това, което той щеше да поиска. Вяра и доверие. Защо не го беше предвидила? Жените се отдаваха на мъже всяка нощ по целия свят в същия този акт на вяра и каква справедливост имаше? Мъжете вземаха дара, без да помислят, като свое право. Колко от тях осъзнаваха, че това е великодушно споделяне, не нещо, което се дава по задължение, или се взема по право?