Читать «Авантюристката» онлайн - страница 37

Това чувство, помисли си Сирен, можеше да идва и от нея отвътре. Тя беше на ръба, трепваше при най-малкия шум, при най-лекото движение. Жадуваше чакането да свърши и в същото време се ужасяваше от момента след това. Сърцето й биеше силно в гърдите, а кожата й беше настръхнала. Никога в живота си не беше усещала така осезателно друго човешко същество, както сега Рене Льомоние — неговото присъствие, фигурата му, премерената сила на всяко движение, повдигането и спускането на гръдния му кош, овала на лицето, устата, ръцете.

Беше луда да вярва, че може да премине през всичко това, да изпитва съдбата си. Какво беше лошо в начина й на живот? Нямаше ли покрив над главата, достатъчно храна, великодушни, разумни и загрижени хора до себе си, с които да бъде щастлива? Какво, че я държат изкъсо? Това беше проява на обич. Да роптае срещу това беше черна неблагодарност. Да го рискува за една химера, като свободата си, можеше да се окаже глупаво.

О, но тя се бе уморила да бъде безплатна домакиня на Бретонови, омръзнало й бе да живее като монахиня. В живота имаше повече от тенджери и тигани! Имаше неща, които искаше да върши, идеи, които искаше да преследва. В нея имаше чувства, които копнееха да намерят осъществяване, да бъдат споделени. За всичко си имаше време, и нейното време беше настъпило.

Девственост. Какво бреме е тя за жените. Защо не можеше да са като мъжете — да могат да навлизат в страстта без болка и доказателства? Защо едно мъничко, тънко късче плът трябва да има такова значение? То не значеше нищо, освен, разбира се, да позволи на мъжете да установят своето бащинство чрез очевиден знак за това, че жената е за първи път с мъж.

Не че на този факт се обръщаше голямо внимание в колонията. Между първите жени, изпратени тук с кораб за съпруги, повечето от които от затворите в Париж, едва ли можеше да се намери девойка. Всъщност с тях пристигна и акушерка, която прие три раждания, преди да стигнат до местоназначението си. Толкова малко бяха жените, различни от индианки и толкова отчаяна беше нуждата от тях, че чистотата беше последното нещо, което бъдещият жених изискваше, когато момичетата стъпиха на калния бряг. Момичетата, които дойдоха по-късно — жени от средната класа, без семейства, които бяха изпратени от краля и осигурени със сандъци, съдържащи зестрата им, състояща се от няколко парчета плат и други стоки — бяха приети, правилно или не, като непорочни. Но най-голямата им ценност беше, че бяха здрави и работеха много и, най-важното от всичко! — бяха способни да раждат, докато първата група беше толкова далеч от непорочността, че болести като сифилиса ги бяха направили стерилни.

Възможността, че може да забременее, не тревожеше Сирен. Такива неща се случваха, да, но тя нямаше да има съпруг — мъж, с когото да бъде постоянно интимна. Един физически контакт щеше да е достатъчен за нейната цел и едва ли щеше да доведе до такъв краен резултат.