Читать «Авантюристката» онлайн - страница 36

Рене зае отново мястото си на постелката, докато Гастон се върна за пилето, преди някоя лисица или двуного да са се справили с него. Той прекъсна дните на птицата с брадвата, но го донесе на Сирен да го оскубе — работа, която той ненавиждаше. Тя все още се занимаваше с това, когато Пиер и Жан се върнаха.

Поръчението им не беше уловка, въпреки, че не си струваше пътя до града. Отнасяше се до един стар приятел, който беше прикован на легло — шотландец, дошъл в Луизиана от Франция, който мислеше, че 1–2 пинта добро уиски ще може да го вдигне на крака отново, ако Бретонови могат да му го доставят, дори и с парите му да се обогати кървава Англия. Пиер беше склонен да се съгласи с Гастон, че нахлулият е крадец. С това нещата явно бяха приключени, въпреки че дискусиите продължиха, докато яхнията от пилето не свърши.

После поседнаха пред огъня. Сирен, която знаеше, че сега Бретонови имат пари, тъй като шотландецът им бе платил предварително за услугата, изчака да настъпи пауза в разговора. Колкото може по-непресторено тя каза:

— Никога не съм опитвала уиски.

Жан стисна устни.

— Не може да се сравни с добро бренди.

— Може би е по-силно? — Тя погледна към Пиер като към по-възрастен и следователно — по-авторитетен.

— По-силно? Зависи къде е правено и как. Но то е остро, докато брендито минава гладко като коприна и повдига духа на мъжа до небето. — Той премлясна с устни.

— Но шотландското уиски трябва да е твърде мощно, щом може да излекува приятеля ви.

На устните на Пиер се появи снизходителна усмивка:

— Всички спиртни напитки действат на мозъка, а оттам започва всяко лечение.

— Мисля, — каза Жан — че чувствам гърлото си да пресъхва.

Сирен цъкна с език:

— Предполагам, ти се струва разумно да се пресече това, още в зародиш?

— Тази мисъл ми мина през ума.

— Не трябваше да го окуражаваш — сгълча я Пиер.

— Не — каза Жан — съвсем не е необходимо.

Скоро те тръгнаха към гостилницата — само двамата по-възрастни мъже. Гастон, за негово най-голямо неудоволствие беше избран за пазач още веднъж. Той излезе с трясък от каютата и седна на пейката отвън като потропваше с крак по дъските.

Сирен седя известно време, после се обърна към Рене. Той я гледаше с възхищение и недоверие в очите.

— Това беше великолепна маневра, но не виждам смисъла — каза той с мек глас.

Нямаше нужда да се преструва пред него.

— Смисълът е, че Гастон спи винаги като мечка, но Пиер и Жан — не. Освен когато са пийнали.

Нещо светло и топло подскочи в очите му:

— О!

Той не се нуждаеше от детайлни обяснения, веднага разбираше. Това й даваше чувство за сигурност. На повечето хора трябваше да им се обяснява, при това с подробности.

— Все пак съществува известна опасност — прошепна тя.

— Не знаете ли — каза той също шепнешком — че опасността добавя вкус.

Времето се точеше болезнено бавно. Нямаше как да знаят колко ще се бавят двамата братя и колко време ще е необходимо на Гастон да преодолее огорчението си и пак да потърси огъня. Нощта не беше студена, но не беше и топла. Облаците, които се кълбяха цял ден се бяха спуснали надолу и лекият ветрец се беше обърнал и идваше главно от юг. Във въздуха се усещаше тежка влага, като че ли небето можеше всеки миг да се разтвори и да рукне дъжд.