Читать «Авантюристката» онлайн - страница 35

— Какво има? Какво се е случило?

— Онзи се опита да убие Рене! — изстреля Гастон възбудено.

— Пиер? Жан? Къде са те?

Отговори Рене?

— Дойде съобщение. Трябваше да отидат в града.

— Пиер не би направил това.

Пиер Бретон не обичаше градовете и тълпите и никога не ходеше там, ако можеше да го избегне.

— Възможно е да е измама. — Гастон направи изискан презрителен жест.

— Във всеки случай, бележката беше донесена и те тръгнаха. Дойде мъжът. — Рене леко вдигна рамене.

Сирен плъзна поглед по високата фигура на Рене.

— Не сте ли ранен?

Той поклати глава.

— Не е лесно да се качиш на борда на такъв съд, без да се издадеш. Усетих кораба да се люлее, а нямаше никакъв друг шум, нито стъпки, нито поздрав. Видя ми се подозрително.

— Така че той е станал да види какво става — допълни със задоволство Гастон. — Кой не би го направил?

— Точно така. Страхувам се, че има дупка от куршум на покрива.

— Колкото за билярдна топка, нищо не е — каза Гастон. — Кажете ни, как го изхвърлихте пред вратата.

— Това беше грешка…

Той продължи, но Сирен не можеше да издържи да слуша. Тя влезе и остави кошницата на пода. За момент се спря да погледне продупченото място на тавана, където се беше ударил куршумът. Не беше малко, зарядът трябва да е бил достатъчен да повали и мечка. Тя наля вода в легена и си изми ръцете, после изстиска кърпата и я притисна до горещото си лице. След малко я свали и приглади косата си. Едва тогава се върна на палубата.

— Защо? — попита тя при първата пауза.

Гастон я погледна през рамо с проблясваща на ухото обица и добродушна усмивка:

— Защо, какво, скъпа?

— Защо този човек се опита да убие мосю Льомоние?

— Бил е крадец, който е разбрал, че ние сме излезли, после е подмамил татко и чичо Пиер навън. Мислел е, че корабчето е празно, готово за грабеж.

— Той извади пистолета, преди да прекрачи вътре.

— Предпазна мярка не би била излишна.

— Сигурно — каза Сирен, като гледаше Рене с ясни очи. — Или може единствената му цел е била убийство, доколкото някой се бе опитал да убие нашия гост преди.

Когато и Гастон се обърна към него, Рене даде вид, че обмисля тази възможност.

— Възможно е, разбира се, но не мога да проумея защо.

— Казвам ви, че мъжът е крадец, а не убиец, почти съм сигурен — изрече с отвращение Гастон.

Сирен бързо се обърна към него.

— Познаваш ли го?

— Ако е този, за когото мисля, той работи извън таверната, до бараките, но не съм го мяркал напоследък.

— И предполагам, че няма да го видят наблизо скоро.

— Можеш да си сигурна в това.

Имаше много места, където можеше да отиде човек, който бяга — в гората с индианците, към отдалечените френски постове, които се простираха от Начиточес и Мобил до Илинойс, на север в Ню Франс или дори до Английска Каролина или Испанска Флорида. Номерът беше да се направи обмислено. Хората, които бяха изчезнали и за тях не се чу нищо, бяха много.