Читать «Авантюристката» онлайн - страница 34

Хората наоколо представляваха пъстра, шумна тълпа. Домакини с кошници в ръце се разминаваха с африкански готвачи от по-заможните домакинства и джентълмени, които си въобразяваха, че са по-хитри купувачи или предпочитаха да държат портфейла си в собствените си ръце. Монахиня в чисто бяло покривало на главата се пазареше за връзка пресен магданоз. Полугол чоктау воин крачеше сам, без да обръща внимание на търговията. Зад него вървяха двойка войници — единият в униформа, другият — още с нощна шапчица и халат, което го определяше като близък на мадам Вудрьой. Тук-там се мярваха жени, показно облечени в коприна, които можеха да бъдат взети за дами, но по-вероятно беше да са любовници на офицери. Такива жени не само се поддържаха открито, но и бяха свободно приемани дори и в губернаторския дом, където, ако чарът им беше достатъчен, можеха да бъдат поставени над по-старомодните съпруги на колонистите. Губернаторът имаше око за привлекателните жени.

Предпочитаният начин за пазаруване беше бартерът. Твърда валута почти не съществуваше, а книжните пари, издавани от краля флуктуираха толкова много по стойност, че хората ги приемаха с неохота. Нещо повече — миналата година бяха разпространени фалшиви банкноти, което обясняваше подозрението към тях. Мнозинството живееха толкова бедно, че дори една фалшива банкнота можеше да се окаже катастрофа за тях.

Сирен размени украсената с мъниста кожена чанта, която сама беше ушила, срещу две пилета, после замени едното пиле за зеле и два дълги, пръхкави самуна хляб. Гастон хвана пилето за вързаните крака, докато Сирен пъхна кошницата на ръката си и се отправиха към къщи.

Бяха близо до корабчето, когато Гастон рязко спря на пътя.

— Какво е това? — попита той с неестествено скован глас.

Тя проследи погледа му. На корабчето имаше човек. Той току-що беше прекосил мостчето и вървеше към каютата, чиято врата беше откъм предната страна на съда. Нисък и жилест, той носеше шапка чорап, раирани панталони и синьо сако и беше бос. Походката му не изглеждаше естествена — той по-скоро се промъкваше, придържайки се близо до стената. Не изглеждаше приятел.

— Хей, ти! — извика Гастон. Той пусна пилето на земята и се спусна напред. Сирен се втурна след него, стискайки кошницата.

Човекът на корабчето им отправи див поглед. Той изруга, но звукът едва достигна до Сирен, заглушен от стъпките й. От колана на панталона си нападателят извади пистолет и се спусна към вратата. Блъсна я и хлътна вътре. Оттам долетя глух изстрел. Миг след това се изви сив дим от барут. Мъжът в раираните панталони изскочи от дима, сякаш изхвърлен от гигантска ръка. Падна на колене, после се вдигна отново. Зад него в рамката на вратата се появи Рене със стиснати юмруци. Нападателят издаде хриплив вик и се спусна в бяг. Той прогърмя по мостчето и се хвърли в езерото.

Гастон изпревари Сирен. Тя продължи да тича, усещайки кръвта да пулсира в ушите й, а в гърдите й сякаш спря буца, която я задушаваше. Видя по-младия Бретон да скача на мостчето и да сграбчва Рене за ръцете, после, след няколко думи, го потупа по гърба. Тя знаеше, че всичко е наред, но не можеше да се забави. Мостчето подскачаше нагоре-надолу, докато тя тичаше по него. Двамата мъже са обърнаха към нея. Преди още да е стигнала до тях, тя извика: