Читать «Авантюристката» онлайн - страница 30

— Но ако са налице всички тези условия, бихте ли бил готов за това?

Унизителна беше тази нужда да пита. Защо не беше предвидила как ще отговори? Причината беше, че всъщност никога не беше очаквала, че ще се реши. Можеше да се откаже сега, да каже, че е променила решението си.

Рене я гледаше с надежда, страх и слаб примес на отвращение от себе си. Можеше да почувства бързия, неравен пулс на китката, която държеше и приливът на емоции. Това го смути, но го и възбуди. Да откаже тази неочаквана възможност беше немислимо — тя отговаряше на целите му прекалено добре, за да я пренебрегне, дори и да не беше толкова невероятно привлекателна. За първи път щеше да има някаква полза от славата, която толкова старателно си беше изработвал. Той обаче не можеше без угризения да приеме тази прекрасна възможност, без да я предупреди за евентуалните последици.

— Сигурна ли сте, че това е, което искате?

В нея се надигна раздразнение от съмнението, което долови в гласа му, още повече, че то отразяваше и нейните чувства.

— Разбира се, че не съм сигурна — каза рязко тя. — Коя жена изобщо е била в такова положение? Но Бретонови отидоха твърде далеч. Те могат да нападнат всеки, който ми се усмихне. Нещо трябва да се направи.

— Така изглежда.

Тя каза с принудена убеденост в гласа:

— Аз не съм предвзето манастирско момиче, готово да подразни и да избяга — това е напълно различно. Но ако не желаете да имате нещо общо с това, разбира се, ваше право е.

Той направи бърз, възпиращ жест:

— Не съм казал това.

— Ако… ако постигнем някакво съгласие, няма да има никакви задължения. Няма да искам нищо повече от вас, уверявам ви. Няма защо да се страхувате, че ще ви държа отговорен за последствията, или ще се опитвам да ви ограничавам, по какъвто и да е начин.

— Така ли? — Изясняването, че тя няма никаква полза от него, освен тази, която беше изтъкнала го накара да се поспре. Винаги преди той беше този, който даваше да се разбере, че не може да го държат отговорен за действията му. Размяната на ролите можеше да бъде удар по самочувствието му, ако не беше смешно.

— Не е смешно — процеди тя през зъби, като видя в очите му да се надига насмешка.

— Не, не — съгласи се той с дълбок обещаващ глас. — Даже е интригуващо. Не си спомням да съм бил толкова поласкан. Аз съм, скъпа, безусловно на вашите услуги. Използвайте ме както желаете.

Това беше щедро предложение, тя го разбираше и не беше ни най-малко притеснена от великодушието му. Докато го гледаше очите й се замъглиха от съмнение:

— Не… не бих искала да се възползвам от слабостта ви.

— Моля ви да го направите.

— Нито искам да мисля, че мога някак да ви нараня.

Чертите му се контролираха от твърдите, стегнати мускули на челюстта.

— Бъдете сигурна, че няма да трепна.

Гласът й стана по-мек, дори тонът се понижи:

— Казват, че имало известна болка за жената.

— Има също и начини тя да се намали, и аз гарантирам да ги използвам и да ви покажа начин да се насладите.

В другата стая Гастон се размърда: