Читать «Авантюристката» онлайн - страница 29

Тя му отправи ехиден поглед:

— Какво мислите, че пазят? Моите услуги?

Идеята му беше хрумнала, въпреки че сега не беше подходящият момент да го каже. Единственият факт срещу нея беше, че тя спеше сама, когато той дойде.

— Точно това си мислехте, нали? Трябваше да се сетя, че това може да се очаква от човек като вас!

— Като мен?

— Такъв прочут бохем като вас… какво друго може да си помисли.

Обвинението в тона й го засягаше.

— Не знаете нищо за това.

— Знам достатъчно. Вие сте мъж с опит в любовта и с жените. За вас всичко е игра, голямо преследване, пълно с хубави жестове и умни стратегии, откраднати целувки и дръзки ласки. Но дори и такива като вас могат да бъдат използвани. Ако не бяхте ранен и слаб, бих позволила да ме научите…

Тя спря, ужасена от това, което щеше да каже.

Той извърна глава да я погледне през рамо и внезапното стягане, което усети в гърдите си нямаше нищо общо с плата, който ги обвиваше.

— Вие щяхте какво?

Разширените й очи срещнаха неговите и по лицето й плъзна огнено петно, изгаряйки бузите й. Тя наведе глава към това, което вършеше, въпреки че ръцете й трепереха.

— Нищо.

— Мисля, че няма да приема това.

— Аз… аз бях раздразнена и не спрях да мисля. Но няма значение!

— Канехте се да ми предложите да извърша някаква услуга за вас, ако съм в състояние. Нали?

— Не! — извика тя, стресната от остротата му.

— Мисля, че беше така. За мен би било голямо удовлетворение, ако можех да се отплатя по някакъв начин за това, което направихте за мен. Няма ли да ми кажете как бих могъл да го направя?

Кървенето не беше опасно, тампонът, който тя притискаше, изглежда беше го спрял. После тя направи наново превръзката, подпъхна краищата вътре и се приготви да стане.

— Няма нужда от отплата — каза тя.

Пръстите му се стегнаха, топли и силни, около китката й.

— Нуждата е моя. Кажете ми.

Тембърът на гласа му — нисък и съблазнителен — сякаш вибрираше някъде дълбоко вътре в нея. Сивият блясък на очите му беше хипнотизиращ, приканващ за отговор. Твърдата му хватка изпрати по вените й усещане, граничещо с неохотна възбуда. Откри, че й се иска да му се довери, изглеждаше важно да го направи.

Тя навлажни устните си.

— Само си мислех, това е. Просто съм толкова ограничена, така ме пазят. Понякога отчаяно искам да се освободя от това. Изглежда, че нямаше да има нужда от такова наблюдение, ако вече не съм… непорочна.

Да подозира, че тя има това предвид беше едно нещо, но да го чуе изречено на глас — съвсем друго. Един дълъг момент Рене не можеше да диша, не можеше да мисли. Със стегнат глас той най-после каза:

— Знаете ли какво казвате?

— Много добре. Осъзнавам също, че това е невъзможно.

— Грешка. Няма никаква пречка, поне от моя гледна точка.

Сърцето й подскочи в гърдите:

— Искате да кажете, че сте в състояние да го направите?

— Това не изисква — каза той — голяма сила.

Тя преглътна, усещайки метална лента, която сякаш я стискаше за гърлото.

— Разбирам.

— Това, което се изисква е желание и време, и интимна обстановка, а също и известна решителност.