Читать «Авантюристката» онлайн - страница 31

— Какво си шепнете, вие двамата?

Вмешателството им подейства отрезвяващо. Сирен вдигна глава с внезапна решителност.

— Ще приема гаранциите ви тогава, тъй като си мисля, че никога няма да ми се предложи нещо повече.

Рене посрещна чистия й поглед с нещо като съжаление, утаено дълбоко в сивите му очи. Всякакво желание за смях си беше отишло.

— Това е най-малкото — каза той. — По-малко, отколкото заслужавате. Бих искал нещо повече, наистина.

Проблемът, пред който бяха изправени, беше как да намерят начин да осъществят плана си за времето, което имаха. Два дни. След два дни Рене Льомоние трябваше да си тръгне. Нямаше смисъл да молят Пиер и Жан да удовлетворят желанието на Льомоние да научи занаята им, да стане воажор, дори и в думите му да имаше истина, в което Сирен се съмняваше. Подозрението на Бретонови към него още от самото начало се беше разпалило от вниманието, на което станаха свидетели. През останалата част от деня ту единият, ту другият непрекъснато влизаше и излизаше от каютата, чистейки и смазвайки капани на предната палуба.

Късно следобед те приеха доставка от 12 касетки индиго. Гледката на изцапаните със синьо контейнери с надпис „брашно“ обясняваше многото късни часове, прекарани от братята в гостилницата през последната седмица. Трябва да бяха се срещали с плантатора, договаряйки се за цената. А тя напоследък се качваше. Получиха се новини, че ще намалява плащането на доставките на индиго в английските пристанища, за да се представи продукцията на багрилото в английската колония Каролина. Резултатът обаче би бил повишаване на стойността на насажденията в Луизиана.

Причините, или поне една от тях, за повишената нервност и раздразнение на Бретонови, която Сирен бе забелязала през последните няколко дни, беше станала очевидна. Докато Льомоние беше при тях, те не можеха да планират експедиция за продажба на индигото, не можеше дори да става дума за това. Като връх на всичко, заради Льомоние те трябваше да пренасят скришом багрилото на собственото си корабче и да го крият под платнища.

Пристигането на индигото в този момент означаваше, че вечер братята нямаше да направят и крачка към гостилницата, а вместо това ще се навъртат в каютата, ще пускат плоски шеги, новости и слухове и ще се пречкат на Сирен, докато тя приготвя блюдо от риба. Оризът вече вдигаше сладка пара от котлето.

Когато чиниите бяха ометени и мъжете ги донесоха заедно с лъжиците за миене, Сирен им каза:

— Не ви ли се пие? Чувам музика, струва ми се, че е от гостилницата.

— Водата ще е достатъчна тази вечер, скъпа — отговори Пиер.

Жан се засмя. Беше се излегнал върху мечата кожа пред огъня, с хармоника между устните.

— Достатъчна е винаги, когато джобовете са празни.

Тя можеше да изпрати Гастон с някакво поръчение, но беше невъзможно да намери извинение и да се отърве от тримата, без да възбуди подозрение. Сирен, разменяйки си поглед с Рене Льомоние, който лежеше подпрян на лакът на постелката си, му отправи усмивка на съжаление и незабележимо сви рамене.

Явно тази нощ нямаше да има възможност за съблазняване. Тя не знаеше дали да се радва, или да съжалява.