Читать «Авантюристката» онлайн - страница 28

Пиер Бретон изгледа човека в ъгъла.

— Изглежда ми достатъчно добре.

Така беше, въпреки че се беше отпуснал на едно коляно и лицето му беше бяло. Сирен каза:

— Ще си получите заслуженото, ако оздравяването му се проточи.

Ясно беше, че двамата мъже не бяха обмисляли тази възможност. Нито имаха намерение да я обмислят сега.

— Човек, който може да стане, за да се бие, може да стане и за да си отиде — каза Пиер с метални нотки в гласа.

— Ако раната на гърба му се е отворила, ще се нуждае поне от още една седмица почивка.

— Още един ден, малката, най-много два. Не повече.

Тя отказа да приема такъв ултиматум. Обръщайки гръб на по-възрастния Бретон, при което фустата й се завъртя, тя подаде ръка на Рене. Той почти не се облегна на нея, докато Бретонови бяха вътре, но когато си отидоха, с изключение на Гастон, който не отстъпи по-далеч от столчето до огъня, той й позволи да го настани на постелката, за да разгледа по-добре раната му.

Тя коленичи пред него, измъкна ризата от панталона му и я издърпа нагоре. Той вдигна ръце, за да може тя да я съблече през главата му. Погледът му беше твърд, изпитателен, жив.

— Бил съм събличан от жени и преди — каза той, — но никога някоя не ме е бранила и защитавала.

Ръцете й изведнъж загубиха сръчност, докато се мъчеше да обърне ризата налице.

— Само защитен инстинкт. Съжалявам, че се наложи.

— Не съм ви нито дете, нито пиленце.

— Вие сте ранен.

— И това е достатъчно?

Златни късчета светлина се раздвижиха в очите й, ъгълчето на устата й се изви:

— Освен това имам от вас обещание за сакото.

— Да — каза той. — Забравям.

— Моля ви да не забравяте. Завися от думата ви.

Той беше толкова близо. Тя можеше да види отделните черни косъмчета на веждите му, като малки извити жички, които образуваха силните, копринени дъги; забеляза малък белег над окото, изваяната му като с длето уста; тъмното очертание на брадата. Топлината на тялото му и чисто мъжкия дъх, който идваше от него плъзна по сетивата й. Той лежеше неподвижен и все пак имаше такава сила в тази неподвижност, такава спокойна увереност, че напомняше на аура, която я обгръща.

Той се отмести, за да обърне гърба си към нея и зачака. Трудно й беше да се принуди да го докосне, да проследи превръзката през гърдите му, като приглади с пръсти ръбовете, проверявайки дали не се е разхлабила някъде от резките движения. Тя се наведе по-близо, нежно докосна дебелата превръзка, покриваща разреза по продължението на ребрата му.

Тя бързо си пое дъх. Докосването беше предизвикало червено петно върху плата.

— Глупави идиоти! — извика тя.

— Кърви ли? — попита през рамо той.

— Можеха да ви убият, ако бяха ви докопали! — тя свали превръзката, за да я стегне отново. — И за нищо. Нищо! Те са луди, и тримата. Мислят си, че всеки мъж, който ме погледне се кани да ме насили, ако те не го предотвратят. Пазят непорочността ми всяка минута, когато съм будна, като че ли е най-чисто злато. Непоносимо е!

— Непорочността ви. — Думите бяха произнесени колебливо, сякаш той не беше сигурен в значението им. Те, освен това бяха тихи, тъй като Гастон беше близо, а гласовете на братята можеха да се чуят от палубата.