Читать «Авантюристката» онлайн - страница 32

4.

На следващата сутрин Сирен отиде в града на пазар. Причините за това бяха много. От една страна се налагаше да попълни запасите си, пък и Рене показваше, че е способен да оцени усилията й. От друга страна трябваше да подготви провизии за търговската експедиция, която Бретонови щяха да направят до англичаните. Но най-вече имаше нужда да избяга за час-два от каютата.

Тя почти не я беше напускала, откакто измъкна Рене Льомоние от реката и престоят й вътре бе започнал да става угнетяващ. Това, обаче, не беше главната причина. След споразумението с известния женкар, тя беше станала особено чувствителна в присъствието му. Усещаше погледа му при всяка своя стъпка и това не можеше да бъде избегнато в малката каюта. Може и да беше плод на въображението й, но погледът в очите му беше преценяващ, нетърпелив, като че ли нямаше търпение да я обладае. Движенията й ставаха все по-непохватни, сякаш бе загубила способността си свободно да се ориентира. Тя внезапно усети, че не знае какво да каже, почувства се глупава. Нещо повече — тази сутрин забеляза, че се изчервява, когато очите му срещнат нейните. Това не й се нравеше никак.

Гастон крачеше до Сирен с кошница в ръка, подсвирвайки през зъби. Дървеното сабо на краката на двамата издаваше шляпащ звук в калта по пътеката. Следобедът беше облачен, със студен вятър, който развяваше краищата на шала на Гастон и набръчкваше къдричките на обикновената шапчица, която носеше Сирен. Шумът на вятъра в дърветата покрай пътя приличаше на уморени въздишки, а клоните бяха отрупани с косове, които се закачаха и цвърчаха, падаха към земята и отново се издигаха, наподобявайки на водовъртеж от есенни листа в блестящо черно. Над главите им летяха патици, размахвайки криле в разкъсана фигура. От края на гората ги наблюдаваше дива котка с вирната опашка, която със съскане избяга, щом я наближиха.

Сирен погледна младежа до себе си.

— Мислил ли си някога, Гастон, да напуснеш баща си и чичо си и да заживееш самостоятелно?

Той спря да си подсвирва и й отправи недоверчив поглед.

— Защо трябва да го правя?

— Ти си вече голям. Можеш да бъдеш самостоятелен мъж и да правиш каквото искаш — това сигурно беше истина. — Никога ли не ти се е приисквало да направиш нещо за бъдещето си?

— Имаш предвид къща?

— Къща, земя, чифлик.

— Когато се оженя, може би… Не знам. Харесва ми да търгувам и да живея на лодка. Да имаш земя означава да я ореш, да я садиш, да се грижиш за реколтата, а това е тежка работа. Защо да я върша, когато има по-лесни начини да се печелят пари?

— Опасни начини.

— Мислиш ли, че земеделието не е опасно, когато има бури и наводнения, змии и диви зверове, да не говорим за индианските нашествия? — Той вдигна рамене, а тонът му стана замислен. — Самият живот е опасност. Единственият ни избор е коя възможност да приемем.

Ясно беше, че той не споделя нейната неудовлетвореност. Сирен не каза нищо повече по този въпрос, а го заразпитва за последното му завоевание — сигурен начин да отвлече вниманието му.