Читать «Авантюристката» онлайн - страница 27

— Не виждам нищо, което да предполага това.

Такова самообладание заслужаваше нещо по-близко до истината. Той възпря желанието си да се измъкне.

— Права сте. Това беше извинение, което маркизата щеше да приеме с най-малко въпроси, като се знае миналото ми. Доколкото нямам желание да бъда замъкнат в града в губернаторската къща, се възползвах от вас. Ако сте притеснена — съжалявам.

— Струва ми се, че раните щяха да са достатъчно извинение да не се движите.

— Може би щяха да бъдат — преди два дни.

В очите му като сребърен проблясък се мярна смях. Сирен се приближи, докато той говореше, за да го вижда по-добре.

— Искате да кажете, че вие… вие сте се възстановил?

— Не, не това, но може би съм малко по-силен, отколкото изглеждам.

За илюстрация на думите си той остави чашата с вино и се изправи без забележимо усилие да седне, подпрян на едната си ръка, а с другата обви свитото си коляно.

— Защо? — попита рязко тя. Тъй като изглеждаше неучтиво да го кара да гледа нагоре към нея, тя се отпусна на коляно до него.

Той сви рамене:

— Прищявка. Може би съм искал да остана. Може би ще бъда воажор, все пак.

Лека усмивка изви устните й:

— Това не е лесен живот.

Той също се усмихна:

— Възможно е да не съм лесен мъж.

Тя разглеждаше изсечените бронзови черти на лицето му, непоколебимия блясък в сините му очи. Накрая каза:

— Възможно е да не сте.

— Е, това е съгласие.

Гласът му беше мек, когато посегна със свободната си ръка, взе нейната и я поднесе към устните си.

Зад тях вратата на каютата се отвори с трясък. В отвора на вратата стоеше Пиер, а Жан и Гастон бяха зад него.

— Мадам Вудрьой беше права — изръмжа той.

Той се спусна през каютата и нападна със силен ритник. Сирен извика, когато ударът улучи Рене в рамото и го отхвърли назад. Дъхът му излезе в тих звук на болка и изненада. Якият воажор, с брат си зад него, посегна към ранения. Рене се изви, за да се махне от пътя им, като се изправи на крака, издърпвайки се с едната си ръка, която се беше заплела в изплъзващия се разлюлян хамак. Като подпря рамене в най-отдалечения ъгъл, той приклекна и зачака. В ръцете му, мускулите, на които бяха напрегнати до краен предел, блесна опъната верига, която той беше откачил от един от капаните.

— Спрете това! Спрете това! — изкрещя Сирен, хвърляйки се към Пиер и Жан и ги задърпа за ризите. Те спряха насред атаката с празни погледи, виждайки защитата на Рене. Сирен си отдъхна с облекчение, което се разля по тялото й с пулсирането на кръвта и се надигна към главата. Усети гореща тръпка, последвана от внезапен хлад, когато пристъпи между Рене Льомоние и двамата мъже.

Тя се обърна към своите ревностни пазители:

— Какво си мислите, че правите?

— Учим го на маниери, малката — изхихика Пиер. — По признание на мадам Вудрьой той има нужда от това.

— Но какво е казала тя?

— Че твоите усмивки изглежда са лекарството, което той иска.

— И това е всичко?

— Достатъчно е.

— За убийство? Той може би кърви отново, дори сега.