Читать «Авантюристката» онлайн - страница 26

— Започвам да разбирам какво ви задържа тук — каза мадам Вудрьой.

— Така ли? — отговори Рене със задоволство, гледайки Сирен.

— Трябваше да знам, че има замесена жена. С вас не би могло да бъде другояче.

Той погледна по-възрастната жена и каза:

— Колко малко ме познавате!

— Достатъчно добре!

Сирен се чувстваше неудобно от обвинението на жената и от странното поведение на Рене и изчакваше в несигурност дали да си тръгне с Бретонови или да остане. Тя се изправи и възропта:

— Уверявам ви, че е само заради раните му.

— О, без съмнение — отвърна дамата, без да погледне към нея. — Е, вироглавецо, липсвахте ни.

— Много сте мила, бих се чувствал нещастен, ако не беше така.

— Кога се връщате?

— Това зависи от много неща — отговори уклончиво той с учтиво изражение на лицето.

— Разбирам — каза мадам Вудрьой, хвърляйки още един поглед към Сирен.

— Мога да реша да стана воажор.

— Наистина ли?

— Трябва да правя нещо сега, когато съм тук, в колонията.

— Сигурно семейството ви…

— Без съмнение, но да живееш на издръжка не е привлекателно. Освен това, никога не съм обичал безделието.

— Малцина тук са онези, които се интересуват от нещо друго. Защо вие да сте различен?

— Извратено от моя страна, нали? Но открих в себе си желание да видя повече от дивите места, какво става там, да открия възможностите им.

Мадам Вудрьой седя известно време безмълвна и намръщена. Накрая каза:

— Започвам да разбирам.

— Имам ли благословията ви?

— Как бих могла да ви я откажа? Но ще внимавате за себе си, тъй като сте ценно допълнение към нашата компания.

— Винаги съм внимателен.

— Това бих желала да оставя под въпрос! Ако наистина бяхте, нямаше да лежите тук на пода в този момент.

— Неоспоримо — призна той с очарователна, съжаляваща усмивка — и жестоко от ваша страна да ми го напомняте.

— Никога не съм жестока, само справедлива. И изисквам същото от другите.

Той наклони глава:

— Ще го имате.

— Не съм сигурна. — Жената на губернатора се изправи. — Трябва да вървя. Куфарът ви от квартирата е в каретата, плюс някои удобства, ако ги приемете.

— С удоволствие.

— Тогава се надявам да ви видим скоро.

Последваха още няколко думи и сбогуване, вече малко по-закачливо. Лакеят донесе куфара с дрехи, а също и кошница с вино, сирене и сладкиши, както и друга, пълна с различни принадлежности. Най-после маркизата си тръгна и тропотът от екипажа й заглъхна надолу по пътя към града.

Сирен разопаковаше кошниците. Хвърли на Рене пухена възглавница, която той хвана и напъха под главата си. После отпуши бутилка вино и наля малко във фина кристална чаша, която беше в кошницата. Със сковани движения занесе чашата до него и седна на пода до постелката му.

— Няма ли да пийнете с мен? — попита той.

— Точно сега не ми е до вино.

Той вдигна чашата и разклати хубавото бургундско, вдъхвайки букета от аромати, гледайки я над ръба на чашата.

— Сърдите ли ми се?

— Не ви разбирам достатъчно, за да съм сърдита.

— Тогава сте обидена?

Тя се извърна да го погледне.

— Защо направихте това? Защо намекнахте, че сте тук заради мен?

— Можете ли да отречете, че вие сте причината? — Цветът по скулите й беше завладяващ. Не можеше да устои на желанието да гледа дали той ще стане още по-силен.