Читать «Авантюристката» онлайн - страница 26
Дженифър Блейк
— Започвам да разбирам какво ви задържа тук — каза мадам Вудрьой.
— Така ли? — отговори Рене със задоволство, гледайки Сирен.
— Трябваше да знам, че има замесена жена. С вас не би могло да бъде другояче.
Той погледна по-възрастната жена и каза:
— Колко малко ме познавате!
— Достатъчно добре!
Сирен се чувстваше неудобно от обвинението на жената и от странното поведение на Рене и изчакваше в несигурност дали да си тръгне с Бретонови или да остане. Тя се изправи и възропта:
— Уверявам ви, че е само заради раните му.
— О, без съмнение — отвърна дамата, без да погледне към нея. — Е, вироглавецо, липсвахте ни.
— Много сте мила, бих се чувствал нещастен, ако не беше така.
— Кога се връщате?
— Това зависи от много неща — отговори уклончиво той с учтиво изражение на лицето.
— Разбирам — каза мадам Вудрьой, хвърляйки още един поглед към Сирен.
— Мога да реша да стана воажор.
— Наистина ли?
— Трябва да правя нещо сега, когато съм тук, в колонията.
— Сигурно семейството ви…
— Без съмнение, но да живееш на издръжка не е привлекателно. Освен това, никога не съм обичал безделието.
— Малцина тук са онези, които се интересуват от нещо друго. Защо вие да сте различен?
— Извратено от моя страна, нали? Но открих в себе си желание да видя повече от дивите места, какво става там, да открия възможностите им.
Мадам Вудрьой седя известно време безмълвна и намръщена. Накрая каза:
— Започвам да разбирам.
— Имам ли благословията ви?
— Как бих могла да ви я откажа? Но ще внимавате за себе си, тъй като сте ценно допълнение към нашата компания.
— Винаги съм внимателен.
— Това бих желала да оставя под въпрос! Ако наистина бяхте, нямаше да лежите тук на пода в този момент.
— Неоспоримо — призна той с очарователна, съжаляваща усмивка — и жестоко от ваша страна да ми го напомняте.
— Никога не съм жестока, само справедлива. И изисквам същото от другите.
Той наклони глава:
— Ще го имате.
— Не съм сигурна. — Жената на губернатора се изправи. — Трябва да вървя. Куфарът ви от квартирата е в каретата, плюс някои удобства, ако ги приемете.
— С удоволствие.
— Тогава се надявам да ви видим скоро.
Последваха още няколко думи и сбогуване, вече малко по-закачливо. Лакеят донесе куфара с дрехи, а също и кошница с вино, сирене и сладкиши, както и друга, пълна с различни принадлежности. Най-после маркизата си тръгна и тропотът от екипажа й заглъхна надолу по пътя към града.
Сирен разопаковаше кошниците. Хвърли на Рене пухена възглавница, която той хвана и напъха под главата си. После отпуши бутилка вино и наля малко във фина кристална чаша, която беше в кошницата. Със сковани движения занесе чашата до него и седна на пода до постелката му.
— Няма ли да пийнете с мен? — попита той.
— Точно сега не ми е до вино.
Той вдигна чашата и разклати хубавото бургундско, вдъхвайки букета от аромати, гледайки я над ръба на чашата.
— Сърдите ли ми се?
— Не ви разбирам достатъчно, за да съм сърдита.
— Тогава сте обидена?
Тя се извърна да го погледне.
— Защо направихте това? Защо намекнахте, че сте тук заради мен?
— Можете ли да отречете, че вие сте причината? — Цветът по скулите й беше завладяващ. Не можеше да устои на желанието да гледа дали той ще стане още по-силен.